Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са вече кърваво червени. Вече няма връщане назад.
Няма да плача, няма смисъл и да плача, нищо няма да оправя, няма да се спася... а и не искам.
Кънтенето на желязото при удара му със земята още шуми в ушите ми.
Вече не ме боли... изтръпнах.
Утре ще съм толкова красива. С разпиляна черна коса, посивяла кожа на легло от кръв. Знам, че много хора ще тъгуват, но те ще ми простят, защото ме обичат и знаят, че за да направя това, значи съм останала без сили.
Чуваш ли ги? Скоро ще спрат да падат.
Какво се казва при такива неща? Не знам. "Сбогом" не звучи реално... пък и аз вече се сбогувах отдавна с реалния свят.
Сърцето ми едвам бие в гърдите ми. Трудно ми е да си поема въздух. Разцепената кожа е зачерв ...