Кървави чаршафи...
1 мин за четене
Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са вече кърваво червени. Вече няма връщане назад.
Няма да плача, няма смисъл и да плача, нищо няма да оправя, няма да се спася... а и не искам.
Кънтенето на желязото при удара му със земята още шуми в ушите ми.
Вече не ме боли... изтръпнах.
Утре ще съм толкова красива. С разпиляна черна коса, посивяла кожа на легло от кръв. Знам, че много хора ще тъгуват, но те ще ми простят, защото ме обичат и знаят, че за да направя това, значи съм останала без сили.
Чуваш ли ги? Скоро ще спрат да падат.
Какво се казва при такива неща? Не знам. "Сбогом" не звучи реално... пък и аз вече се сбогувах отдавна с реалния свят.
Сърцето ми едвам бие в гърдите ми. Трудно ми е да си поема въздух. Разцепената кожа е зачервена и пари. Кръвта е гъста, чера и лепкава.
Задушавам се и ме носи насън. Дали, ако заспя, ще се събудя? Не мога да издържа вече, заспивам. Затварям очи и най-накрая се сетих какво да кажа: най-сетне успях да изтрия ръцете ти от тялото си...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са вече кърваво червени. Вече няма връщане назад.
Няма да плача, няма смисъл и да плача, нищо няма да оправя, няма да се спася... а и не искам.
Кънтенето на желязото при удара му със земята още шуми в ушите ми.
Вече не ме боли... изтръпнах.
Утре ще съм толкова красива. С разпиляна черна коса, посивяла кожа на легло от кръв. Знам, че много хора ще тъгуват, но те ще ми простят, защото ме обичат и знаят, че за да направя това, значи съм останала без сили.
Чуваш ли ги? Скоро ще спрат да падат.
Какво се казва при такива неща? Не знам. "Сбогом" не звучи реално... пък и аз вече се сбогувах отдавна с реалния свят.
Сърцето ми едвам бие в гърдите ми. Трудно ми е да си поема въздух. Разцепената кожа е зачервена и пари. Кръвта е гъста, чера и лепкава.
Задушавам се и ме носи насън. Дали, ако заспя, ще се събудя? Не мога да издържа вече, заспивам. Затварям очи и най-накрая се сетих какво да кажа: най-сетне успях да изтрия ръцете ти от тялото си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дели Статева Всички права запазени
