УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана познатата обстановка, дори по-лоша от преди.
Снощи бе валял дъжд, който не само мокреше отвън, градът, ами и моето мизерно жилище. Квартирата, в която живеех беше що-годе сносна за живеене, имайки предвид ниският наем за месеца, една малка стая с тясна кухня и циментирана баня. И все пак писна ми, когато валеше навън дъжд цялата мокротия да се влива през тапетните стени в стаята ми, увехнали грозно от хода на времето, паленето на печки и цигареният дим. Те вече, дори почнаха да се отлепят оттук-оттам, по дяволите! Да не говорим за ръждивите вадички, които оставиха също своя отпечатък върху старите тапети, от комина свързващ буриите. Протече ли там, следите стават всеки път масивни и дълги.
Заглед ...