Беше го видяла да кисне в любимия й бар, в едно от празните сепарета, и веднага се бе присламчила към него, изпросвайки си питие. Имаше нещо в погледа му, което я привличаше. И не само това, мъжът бе млад, добре облечен, с хубава фигура, и общо взето изглеждаше идеална партия за нея. Тъкмо затова Елица проявяваше сериозен интерес.

  Оказа се, че мъжът – името му бе Лазар – е доста начетен. Двамата бързо намериха общи теми за разговор и се забавляваха чудесно в компанията си през трите часа, които прекараха в бара. Изпитият алкохол постепенно свали задръжките им, не че Елица някога се бе славела като човек с особено големи задръжки. Когато някой й се стореше интересен, тя просто правеше нужното, за да го вкара в леглото си, и то без да му мисли много–много.

  Докато Лазар обясняваше кой албум на Колдплей е най–добрият и защо, Елица събу обувката си и бавно плъзна стъпалото си по вътрешната част на бедрото му, докато пръстите й не се озоваха точно върху слабините на младия мъж. Той стреснато ококори очи, сякаш не бе очаквал подобна атака, и започна леко да заеква, но нещо под копчалъка се размърдваше. Елица наклони глава на една страна, пусна най–предизвикателния си и похотлив поглед и заработи усърдно под масата с топчестите си, лакирани в бледозелен лак пръсти. Младежът изохка и се изчерви, като се подсмихна някак глуповато. Секунда по–късно обаче вдигна леко глава и на лицето му се изписа блажена усмивка. Ръката му се плъзна надолу и погали нежно глезена й.

  – Хубаво краче! – възкликна той.

  Нещата се развиха много бързо. Елица хвана новото си завоевание под мишница и го повлече към изхода. Преди това Лазар метна на масата една петдесетачка, като не си направи труда да изчака сервитьорката да му върне ресто.

  – Предпочитам в моя апартамент – каза Елица.

  – Добре – отвърна Лазар.

  В таксито Лазар заговори за астрология – тя му била най–голямото хоби, – и настоя да узнае кога е рожденият ден на Елица. На Елица не й беше до глупости, но задоволи любопитството му. Когато стигнаха, Лазар започна да нервничи, което й се стори странно. Беше си помислила, че го е омаяла напълно.

  – Виж какво, ние почти не се познаваме – смутолеви Лазар. – А и има нещо, което трябва да ти призная преди…

  – Ако си женен, да знаеш, че не ми дреме.

  – Не, не съм женен.

  – Да не си гей?

  – Неее…

  – Ами тогава какъв е проблемът! Хей, да не ми лепнеш нещо! Само с презерватив, да знаеш!

  – Добре.

  Влязоха в спалнята и започнаха да се събличат взаимно. Лазар вече не изглеждаше много притеснен, явно силната възбуда го носеше на вълните си, а Елица се гърчеше в обятията му, под горещите му страстни целувки, усещайки влага между краката си.

  Метнаха се полуголи на леглото. После Елица свали боксерките му и…

  Оказа се, че мъжкото му достойнство, в максимално възбудено състояние, бе не по–дълго от 7–8 сантиметра, иначе имаше нормална дебелина, което правеше видът му още по–абсурден. Може би ако не бе пила, нямаше да се разсмее, но сега просто не можа да се сдържи. Кикотът й закънтя в помещението, а Лазар се извърна настрани и покри пениса си с длани. Нервен тик разтрисаше лявата му буза.

  – Май извадих късата клечка! – каза Елица и продължи да цвили, чак коремът я заболя. – Късата клечка, ха–ха–ха. Ама това наистина е смешно.

  Лазар стана и започна да се облича, лицето му бе смъртно бледо.

  – Хей, хей, не се обиждай – подхвана Елица. – Просто не можах да се сдържа, ох…като го видях и… ха–ха–ха. Не си тръгвай, бе човек! Можем да го направим и така, дори и да не успееш да ме задоволиш, ще поработим малко с пръсти и готово! Само да се поуспокоя малко… че нещо се разлигавих. Слушай, никой не е съвършен, не се коси! Много съжалявам! Ама да ми беше казал предварително.

  Лазар вече се бе облякъл.      

  – Къс, къс, къс – мърмореше той под носа си, хапейки устни. Погледът му излъчваше студена злоба. Преди да излезе, изрече нещо, което приличаше на клетва. Но от казаното Елица долови само думата „къс”, другото сякаш бе на чужд език.

  Елица  дълго мастурбира, после се унесе в неспокоен алкохолен сън.

  На сутринта имаше откъслечни спомени от случилото се, само късата патка си спомняше отлично. По едно време си помисли, че ще е добре да се обади на Лазар и да му се извини (бяха си разменили телефонните номера), но така и не се накани да свърши тази работа. А и без това вече не проявяваше интерес към него.

***

  Седмица по–късно Елица започна да изпитва дискомфорт при ходене. Не я болеше никъде, но усещаше, че нещо не е наред. Струваше й се, че се поклаща неестествено при всяка крачка, сякаш се бе появило накуцване. Реши, че е разтегнала някой мускул във фитнеса и за известно време забрави за проблема. Но нещата се влошиха. Някои от колегите й я подпитаха дали не се е ударила, явно куцането се засилваше и ставаше ясно забележимо. Отиде на консултация при личния си лекар, но той не откри нищо притеснително.

  След няколко дена Елица забеляза, че не куца, единствено когато левият й крак е обут с чехъл, а десният – не. Стресна се. Дълго оглежда краката си и в крайна сметка стигна до извода, че левият й крак е малко по–къс – с около един сантиметър. Веднага отиде на консултация при ортопед. Човекът потвърди, че има скъсяване и я прати при невролог, който направи редица изследвания, но така е не откри каква е причината за проблема.

  Тогава Елица се сети за Лазар. Мозъкът й направи връзка между късото му пишле и здравословният проблем, който я мъчеше. Втълпи си, че той я е проклел и тази мисъл започна да я тормози непрекъснато. Звънна му, но той не вдигна. Вярваше, че ако му се извини, всичко ще се оправи. Опита да си спомни повече подробности от онази вечер, но в главата й не бе останало почти нищо. Написа му есемес, чрез който поднасяше извиненията си; надявайки се, че той ще го получи.

  А кракът й продължаваше да се скъсява. Разминаването вече бе почти два сантиметра, което й създаваше голямо неудобство. Лекарите само вдигаха озадачено рамене и я тъпчеха с витамини и разни други лекарства, но никой не бе наясно какво е заболяването.

  Един ден занесе на обущаря си чифт кожени обувки с петсантиметров ток и му заръча да скъси тока на лявата с два сантиметра. Възрастният мъж свърши работата без да задава въпроси, само спомена, че е имал клиентка с детски паралич, която е искала от него подобна услуга.

  Няколко дена Елица можа да ходи нормално с преправените обувки, но след това куцането отново се появи. Направените измервания показаха, че скъсяването е вече три сантиметра. Младата жена престана да ходи на работа и се затвори вкъщи. Бе изпаднала в депресия. Винаги бе смятала краката си за най–красивата част от тялото си, а тъкмо те я бяха предали. Звънеше на Лазар почти всеки ден с надеждата, че той ще „отмени” магията, когато получи извинение. Никакъв отговор. Изръси се сума пари за врачки, но и те не помогнаха с нищо. 

  Една съседка, славеща се с лошия си характер, оприличи походката на Елица с тази на недъгава патица. Младата жена не изпитваше никаква болка, но страдаше неимоверно в душата си. Когато излизаше да напазарува в близкия магазин, виждаше съчувствени погледи и сърцето й се свиваше от мъка. Някои от приятелите й започнаха да я отбягват, сякаш бе заразна.

  Не след дълго скъсяването достигна чудовищните 10 сантиметра и на поредната консултация при ортопеда си Елица бе посъветвана да си купи патерици – „за да не се получи някое неприятно падане”. Колеба се няколко дена, но накрая кандиса. С патериците се придвижваше по–лесно, но пък чувството за непълноценност, което бе развила, я мачкаше психически.

  Елица бе свикнала да сменя често сексуалните си партньори, но сега, загубила сексапила си, вече бе принудена да кара на сухо. Тръгна отново на работа, най–вече за да се разсее и да се опита да вкара мислите си в положителен път, но се чувстваше изолирана и не изпитваше удоволствие от живота.

  Кракът й продължаваше да се скъсява и при ходене се поклащаше като къс безжизнено месо между патериците; дори изпънато в шпиц, стъпалото й не успяваше да докосне земята.

  Една вечер, докато се наливаше с бира, Елица чу как мобилния й телефон изписука, сигнализирайки за получаването на есемес. Погледна екранчето и потрепери – бяха я връхлетели куп противоречиви чувства. Съобщението бе от Лазар и гласеше: „Видях те снощи на спирката на пазара. Не знам какво да кажа, а и не съм сигурен дали всъщност съжалявам. Но честно, не предполагах, че онази комбинация от думи е толкова силна. Прощавам ти!”

  Елица дълго плака, после се донапи и заспа.

  Следващите прегледи показаха, че кракът й се е „стабилизирал”, тоест няма промяна в състоянието му. Да, но се бе стабилизирал при трийсетсантиметрово скъсяване.  

 ***

 На входната врата се звънеше, но Елица не се надигна от кушетката. Мразеше да я търсят съседи – а напоследък само съседи звъняха на врата й, –  освен това бе доста подпийнала и не се чувстваше уверена на патериците си. Но звъненето не спираше и тя се принуди да отвори.

  Пред вратата стоеше Лазар. Той огледа с любопитство скъсения й крайник, после бавно пристъпи напред. Елица стоеше като изтукан, примигвайки тъпо, после от стрес нещо в главата й изключи, пред очите й притъмня и тя се свлече в прегръдките му.

  Събуди се с приятно усещане в душата. За пръв път от месеци изпитваше удоволствие. Лазар бе подпрял сакатия й крак на рамото си и работеше усърдно във вагината й с малкото си, но твърдо като камък пишле. Елица беше объркана, но същевременно копнееше тласъците да продължат и придружаващите ги вълни на екстаз да се задържат възможно най–дълго. Двамата свършиха едновременно и се сгърчиха в прегръдките си. После Елица се загледа в омекващия член на Лазар, а в главата й се защураха объркани мисли.

  Лазар каза:

  – Предният път отношенията ни дадоха накъсо, така да се каже. Ха–ха–ха. Хубава смешка, нали? Моят пенис ще си остане вечно къс, защото бе проклет качествено. Същото важи и за твоя крак, между другото. Няма връщане назад, повярвай. Но все си мисля, че двамата с теб вече сме създадени един за друг и, заживявайки под един покрив, ще се научим да ценим малките неща в живота.