Късата клечка
Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работеха леко, но сега се молеха другата да изтегли късата клечка. Приятелството им стана по-маловажно от 500 лв. месечно, на които разчитаха семействата им. Телефонът иззвъня. Вдигна Мая. За нея беше. Шефът я викаше.
Върна се със зачервени очи и започна да прибира в една торба неща от бюрото си – снимката на дъщеря си, няколко папки и химикалки.
„Аз изтеглих късата клечка, но поне ще имам повече време за Ема“ - каза с насилена усмивка Мая.
Мария стисна устни, после каза „Съжалявам“, но не съжаляваше. Тази работа я мразеше, но й осигуряваше необходимия доход за да оцелява.
„Няма нищо“ Мая си взе торбичката и излезе от сградата без да се обръща на зад.
Офиса продължи да е все така тих и напрегнат, работата си остана все същата досада, но камарата с папки на бюрото на Мая се прехвърли върху бюрото на Мария, а заплатата си остана 500 лв.
Мина време. Мария често оставаше след работа. Една вечер, вървейки към къщи умислена и с тъмни кръгове под очите, срещна Мая.
„Ооо, здравей, Миме, не съм те виждала отдавна, как си? Как е Георгиев? Как са Ева и Габи от търговския?“
„Оф, здрасти, Майче, ми к‘во да ти кажа, на зомбита ни превърнаха, ма биваме горе долу. Ти? К‘во става с теб?“
Мая се усмихна.
„Ами на мен май наистина ми провървя. Помниш ли как постоянно мрънкахме, че работим за 500 лв. и как не ни оценяват и само ни ругаят. Е, аз като останах без работа и нямаше какво да правя, реших да вложа спестяванията си в бизнес и стартирах собствена счетоводна къща. Е, оказах се добра и в намирането на клиенти. Не подозирах, колко много мотивация, идеи и знания имам. И сега може да се каже, че съм добре. Аз много плаках тогава като ме уволниха, обаче сега – две години по късно, се оказа най-хубавото нещо, което ми се е случвало в професионален план“
Мария продължи към къщи с наведена глава. На другата сутрин отиде на работа. Направи си кафе и пак захвана да бута „сизифовия“ камък нагоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анин Всички права запазени
това е 