Късата клечка

Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая,  обичайно  жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения  - каза главния мениджър.  Те пиеха кафе в петък  и  работеха  леко, но сега се молеха другата да изтегли късата клечка. Приятелството им стана по-маловажно от 500 лв. месечно, на които разчитаха семействата им. Телефонът иззвъня. Вдигна Мая. За нея беше. Шефът я викаше.

Върна се със зачервени очи и започна да прибира в една торба неща от бюрото си – снимката на дъщеря си, няколко папки и химикалки. 

„Аз изтеглих късата клечка, но поне ще имам повече време за Ема“  - каза с насилена усмивка Мая.

Мария стисна устни, после каза „Съжалявам“, но не съжаляваше. Тази работа я мразеше, но й осигуряваше необходимия доход за да оцелява.

„Няма нищо“ Мая си взе торбичката и излезе от сградата без да се обръща на зад.

Офиса продължи да е все така тих и напрегнат, работата си остана все същата досада, но камарата с папки на бюрото на Мая се прехвърли върху бюрото на Мария, а заплатата си остана 500 лв.

Мина време. Мария често оставаше след работа. Една вечер, вървейки към къщи умислена и с тъмни кръгове под очите, срещна Мая.

„Ооо, здравей, Миме, не съм те виждала отдавна, как си? Как е Георгиев? Как са Ева и Габи от търговския?“

„Оф, здрасти, Майче, ми к‘во да ти кажа, на зомбита ни превърнаха, ма биваме горе долу.   Ти? К‘во става с теб?“

Мая се усмихна.

„Ами на мен май наистина ми провървя. Помниш ли как постоянно мрънкахме, че работим за 500 лв. и как не ни оценяват и само ни ругаят. Е, аз като останах без работа и нямаше какво да правя, реших да вложа спестяванията си в бизнес и стартирах собствена счетоводна къща. Е, оказах се добра и в намирането на клиенти. Не подозирах, колко много мотивация, идеи и знания имам. И сега може да се каже, че съм добре. Аз много плаках тогава като ме уволниха, обаче сега – две години по късно, се оказа най-хубавото нещо, което ми се е случвало в професионален план“

Мария продължи към къщи с наведена глава.  На другата сутрин отиде на работа. Направи си кафе и пак захвана да бута „сизифовия“ камък нагоре.