Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работеха леко, но сега се молеха другата да изтегли късата клечка. Приятелството им стана по-маловажно от 500 лв. месечно, на които разчитаха семействата им. Телефонът иззвъня. Вдигна Мая. За нея беше. Шефът я викаше.
Върна се със зачервени очи и започна да прибира в една торба неща от бюрото си – снимката на дъщеря си, няколко папки и химикалки.
„Аз изтеглих късата клечка, но поне ще имам повече време за Ема“ - каза с насилена усмивка Мая.
Мария стисна устни, после каза „Съжалявам“, но не съжаляваше. Тази работа я мразеше, но й осигуряваше необходимия доход за да оцелява.
„Няма нищо“ Мая си взе торбичката и излезе от сградата без да се обръща на зад.
Офиса продължи да е все така тих и напрегнат, р ...