Късче от себе си...

Дълбоко в душата си актьорът  винаги съхранява един „втори план”.

Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.

Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.

Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.

Метафората от своя страна провокира чувството за хумор.

Накрая се формира нещо като придобита интелигентност.

Качества, свързани и взаимно обусловени.

                                            *

Методи Андонов не обичаше да говори за изкуството „въобще”!

Той нямаше пиетет към теорията, дори избягваше да анализира на глас.

Предпочиташе другите да правят това, а той слушаше зяпнал като дете.

Не обичаше сложния израз – говореше с прости и обикновени думи.

Неговата философия беше: простота на човешките взаимоотношения!

Още при първата среща сподели:

- Аз не умея да говоря и не очаквайте рецепти…

Как стават нещата?...

Просто заедно ще се опитаме да ги правим!

И за да приключа: Забравете, което сте правили вчера!

Възпитате ли тази способност - няма да имате проблеми!

В смисъл актьорската органика и въобще…

                                            *

С този израз той ни даде тайната, разковничето, дамара на занаята.

Тези думички олицетворяват цялата система на Станиславски.

Методи не обясняваше, а като дете се вживяваше, „играеше” ролите.

„Образа”, пречупваше през себе си - другото, оставяше да свършиш ти…

С тази „хватка” той подсъзнателно внушаваше своята позиция!

„Подсказваше” и те оставяше да се справяш сам…

Така създаваше усещането, че истинския творец си ти!

Всичко се случваше като в една увлекателна детска игра…

Когато думите не стигаха, той „доиграваше” с жестове!

Това вършеше, „изгаряйки” в атмосферата на образа.

Не гледаше с очи, а с изпъкналата вена на челото – с мозъка…

Изумително беше усещането , че оставя в теб късче от себе си…

Толкова!

Другото беше магия!...

                                            *

Методи пое класа месец след началото на учебната година.

Бяхме започнали занятия по учебната програма – откъси от пиеси.

Той предложи да работим цяла пиеса, а не отделни откъси.

Спря се на „Опера за три гроша” от Брехт, която беше „мъжка” пиеса.

За жените предложи „Домът на Бернарда Алба” на Гарсия Лорка.

Страхотно – работим откъси в рамките на пиеса!...

Всеки от нас искаше по-скоро да „прави” роля…

                                           *

Каква опасност криеше това разумно предложение?

Да работиш 20 откъса, горе-долу означава, да поставиш десет пиеси!

В двайсет различни посоки правиш действен анализ…

Това е, изключително натоварване за преподавателя.

При работа върху две пиеси усилията се концентрират.

Вероятността, обаче актьорите да се изявят равностойно е малка.

Възможно е – ако пиесата е писана за тези 15 изпълнители!

Както Брехт е правил това за своя театър - „Берлинер ансамбъл”!

                                           *

При работа върху откъс студентът сам избира материала.

Той трябва да бъде подходящ за разкриване на неговите качествата.

Предложения откъс преподавателят обсъжда с целия клас.

При разминаване се отхвърля и се търси най-подходящия…

Целта е да се изходи от творческата даденост на самия актьор!

Така педагогът има шанса да изходи от неговите възможности.

Първичната заявка е от изключително значение при „прохождането”!

Началният старт предопределя цялостното развитие на актьора.

След това може да се развива и разкрива в различни посоки…

                                           *

За жалост това е невъзможно да се случи, ако се работи пиеса!

От 15 мъже в класа, поне 10 няма да приемат Брехт за свой автор!

Няма да „плуват” всички в свои води и в една посока!

Бързам да напомня: говорим за учебен процес!

В този процес целим да разкрием таланта на всеки един.

Десет души ще „измъчват” своята творческа природа!

Дори и да стане добър спектакъл, той ще бъде режисьорски!

При „редово” представление, публиката би го възприела.

Тя няма да се подразни от актьорските несполуки!

Просто ще въздейства със силното режисьорско решение!

Зрителят в такива случай е благосклонен и казва:

Е, не може в едно представление всички роли да бъдат равностойни!...

Целта на един учебен процес не е завършен спектакъл „на всяка цена”!

Но един спектакъл, „на всяка цена” трябва да бъде завършен процес.

Ето защо: пълно „разкриване” е възможно само в откъс, избран от теб!

Излиза, че на този етап, работата върху пиеса, е грешка!

Затова и по учебна програма е заложено:

І- ви курс – работа върху етюди,

ІІ– ри курс – работа върху откъси,

ІІІ / IV– ти курс – работа върху пиеса.

Какво се случва с актьорите, попаднали на неподходяща роля?

Поемат своя професионален път несигурни, раздвоени, объркани!

                                         *

Не мина месец и в час по актьорство влезе самият Нейчо Попов!

Остави пред нас луксозна кутия с шоколадови бонбони и каза:

- Заповядайте! Аз ще бъда асистент на Методи, ще работим заедно…

От този ден, ако влезеше без бонбони в клас, пращаше някой да купи!

За всички беше истинско удоволствие контактът с Нейчо…

За жалост радостта ни беше кратка – скоро получи първия инсулт…

Влезе в болница, а след това… три месеца в Банкя.

Методи започна снимки на „Няма нищо по хубаво от лошото време”!...

Не след дълго замина да снима в Полша - останахме без преподаватели…

Работата върху филма го беше погълнала докрай!

След огромния успех на „Бялата стая” беше неудържим!

Сякаш предчувстваше, че няма да му стигне времето и бързаше…

Месец преди сесията поработихме и проведохме актьорския изпит…

                                         *

В класа имаше колеги на седемнайсет години, аз бях на двайсет и пет!

Питах се: всъщност, какво правя тук?

Значи може „успешно” да се завърши учебна година без да се работи!

Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!

„Пребиваваш” четири години и получаваш диплома!

Не е ли по-разумно да работиш в театър и да се явяваш на изпити!

Идвах от учебно заведение, където нещата стояха различно!

Вече разбирах защо с лека ръка направиха промяната на преподавател!...

                                        *

Бях прежалил пет години и цяла една професия…

Ако останалите колеги можеха да си губят времето, аз нямах право!...

Не можех да се примиря с цената на компромиса…

Тук бях, за да се уча и залогът е голям.

Във всеки друг институт подобно бездействие е недопустимо…

Оказва се, че в театралния институт са възможни чудеса!

Скоро се убедих: наистина беше така…

                                         *