Къща с дървена ограда

- Има ли нещо?

Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.

Спомня си за този случай, докато се прибира и спира, за да си поеме дъх.

***

Тя е на 17. Седи на пода в стаята си и гледа филм. Баща ѝ го няма, майка ѝ плаче в кухнята. Осъзнава, че в този момент не може да направи нищо. Героинята от филма е с къса руса коса, носи покупки в хартиени пликове. Едно малко момче ѝ се притичва на помощ. Съпругът ѝ взима останалата част и затваря багажника на колата. Влизат в къща с бяла ограда и вратата се затваря. Край на сцената. Иска го. Иска малката къща, детето, съпруга, бялата ограда, розовата градина. Иска всичко зад бялата врата на къщата.

***

Тя е на 19. Първа година в университета. Само тя си знае какво ѝ костваше да влезе. Гладна е, а вече е изхарчила парите си за храна за деня. Отваря портмонето на съквартирантката си и взима 5 лева. Изтичва до магазина и си взима голяма пица – от онези кръглите, които можеш да претоплиш. За пръв път в живота си краде.

На първата си работа. Тя е успяла. Годините на труд са дали резултат. Най-сетне тя е независима. Завърта се на стола. Само бездомникът, който рови в кофата за боклук отвън, разваля картинката.

***

Стефан. Висшист със собствен апартамент и майка, която вече копнее за внуци – т.е. притежава потенциал да бъде мъжът от филма. Преспиват още на първата седмица.

***

Прегръща колежката си и я уверява, че всичко ще бъде наред. Прехапва език. Тя знаеше, че ще я уволнят, но нямаше избор. А и грешките си бяха нейни. Тя не се стараеше, тя не искаше достатъчно тази работа, тя не беше достатъчно... Казва ѝ никога да не позволява на някой да я убеди, че е по-малко от това, което е.

***

Звъни на Марина, за да ѝ разкаже за изневярата. За пръв път си позволяваше такова нещо. Все пак и тя беше човек и при всичкия този труд, който полагаше във връзката си, в работата, в ученето, заслужаваше нещо такова. Нали? Нали???

Два месеца по-късно Марина ѝ звъни. Приятелят ѝ изневерил. Няма къде да остане. Може ли да отседне при нея.

Извинявай, на работа съм, може ли да ти звънна по-късно?

По-късно няма.

***

Шарките на килима се сливат с петна кръв. Стефан не иска бебето и може би никога не е искал къщата от филма, затова тя му казва, че вече го няма. Но тази нощ се страхува лъжата ѝ да не се превърне в истина. Набира единствения познат, който е в града – Богдан. Сигнал свободно...

***

„Абонат с такъв номер не съществува.”

Стефан набира отново и отново. И отново. Абонатът сякаш е попаднал вдън земя. Спомня си последните ѝ думи „Няма го вече. То вече не е твоя грижа”. Няма го вече. Телефонният номер бе закрит, квартирата – опразнена, от нея нямаше следа. Няма я вече.

***

- Има ли нещо?

Гласът на Богдан я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Не бе забелязала кога си е пристигнала вкъщи. Притесняваше се, че параноята ще я побърка накрая. Или тя, или кошмарите, които я преследваха от няколко месеца – всеки един различен и всеки – свързан с миналия ѝ​ живот.

Едно русокосо момиченце се затичва и я прегръща през кръста.

- С леля Марина правим сладки – и показва омазаните си ръчички.

- Цял ден са в кухнята... Остави мама да влезе вътре... Дай си чантата. – поглежда я отново – Сигурна ли си, че ти няма нищо?

- Нищо... за което си струва да говорим.

Двамата влизат в къща с дървена ограда и вратата се затваря.