Беше вечер и надникнах през прозореца, просто ей така. Срещу ми имаше къщичка, с малка, леко открехната врата, с изпочупени прозорци, закрити от вътре със стари парцали, навярно бранещи я от студа и въпреки това, от единия мъждукаше малка светлинка. С покрив леко сведен и липсващ комин. С градинка, изпълнена с цветя, жълти, розови, лилави, шарени, олицетворяващи лятната пъстрота и такива, изсъхнали, предвещаващи есента. С липсваща ограда, пъстра градинка, пътека от листа и малка светлинка, една къщичка тази вечер заспиваше с мен и с нощта.