Глава 17 – Семейни тайни

От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко  приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка,  така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо  да не закрива грозд, но и не бива чепка  да остане открита отгоре. Накрая лозата заприлича на картина от холандски художник. Гроздовете просветваха като изкуствени, а слънцето се прокрадваше между тях  палаво.

 Дядо беше майстор градинар. Обичаше да експериментира с различни сортове плодни дръвчета или лози. Пръв бе насадил бялото безсемково грозде. Но не го стискаше само за себе си, а раздаваше пръчки на всеки, който поиска да  насади  такава лоза. После домъкна  маслина. Е, плодчетата така си и оставаха малки, но той гледаше дърветата като деца. В предния двор  стоеше неговата огромна гордост - оранжерията с въздушна система за отопление, будеща завист у всички градинари от околността. В нея бе насадил лимон, пртокалово и мандариново дръвче. Само че там им беше тесничко и те се бяха опрашили помежду си. Когато зимата ни изпращаше портокали, те киселееха странно, но пък лимоните бяха разкошни, защото нямаха онзи режещо-кисел вкус. Та, като ставаше дума за градинарство, дядо нямаше спирка в експериментирането и перфекционизма. До потока в полуразрушената къща, където живееха двамата самотни старци, дядо Илия и неговата жена, брегът бе почнал да се руши и дядо насади цяла редица от сливи и орехи. Стана красива зелена пътека и който  минаваше, си късаше плод и казваше: „Аферим на дядо Горан!” Той се гордееше  с това, сякаш бе взел Нобелова награда,  но когато го ласкаеха, че  е най-големият градинар в района, поклащаше глава  категорично.

- Не съм аз. Всичко, дето съм  научил,  знам от дядо Илия. По-голям градинар от него няма да се роди.

Пак се загледах в  годежната снимка. От протягането при късането  листата на лозите коленете ми бяха изтръпнали и  се завъртях настрани. Едно по едно започнах да следя лицата и техните изражения. Правена е в началото на тържеството. Всички са едновременно усмихнати и леко сериозни, тържествени. Около масата са се подредили традиционно. Майка ми и баща ми в средата – тя, с  някаква светла рокля, той, с риза без вратовръзка, много горд, прегърнал я с една ръка. Но тя не го е прегърнала. Гледа в обектива сериозно, леко усмихната, сякаш крие някаква тайна. Дядо и баба са отстрани, а до тях, родителите на майка ми. После няколко близки роднини и Фани. Защо именно тя е поканена на тържеството, когато обикновено не ходи никъде по събирания? Само тя може да ми разкаже какво се е случило в онази съдбовна вечер. Какво може  жестоко да скара двама души за толкова дълги години? Дядо е бил невероятно красив, с някаква сурова мъжка красота, която се е запазила на лицето му и до днес. Надявам се след време да заприличам  него. Имам неговите очи, фигурата, а май и ината. Баща ми е още момче на снимката – били са млади, на колко години, да сметна – на около 20, още студенти, баща ми тъкмо  излязъл от казармата. Пак се загледах в образите. Възможно ли е майка ми да си е падала  по дядо? И нещо да е  станало, докато е течало тържеството? Да се е напил дядо и да е направил някаква глупост? Ключът от цялата  загадка беше в ръцете на Фани, и знам, че рискувах много, но вече се случиха толкова странни събития, че бях готов да се сблъскам  с новата информация. Поне щях да съм наясно защо майка ми никога не стъпи в двора на селската къща, а ме изпрати  тук, не вярвайки, че нямам  капка вина са четворката по английски. Някой ден щеше да ми разбере. Щях да  й  докажа  наесен на изпита, но дотогава трябваше да разплета истината.

Отвън се чуха приглушени гласове. Димо си тръгваше и Фани го изпращаше на вратата. Почти целите дни напоследък емигрантът прекарваше  с нея, сякаш се боеше, че ако остане у нас насаме с моята баба, може да каже или направи нещо, за което после да съжалява. Той беше мъж на честта. И носеше отговорност не само за своето щастие.

 За момент настана тишина, явно се целунаха преди да излезе. Оставаше малко време до заминаването им. Фани предпочиташе да стои у дома и  Димо да ú помага, докато с дядо тичахме по задачи и печелехме парите по мъжки. Знаех много добре какво става и се колебаех дали да го кажа, но  нарушаването на правилата си имаше своя цена. Фани имаше право на своите мънички бягства. Напоследък си мислех за любовта и за това колко малко е нужно да си щастлив истински и колко малко е нужно да си нещастен. Няколко дни вече Ваня и Светлин ги нямаше, заминаха да купуват каквото е нужно за сватбата, а аз усещах душата си празна. Имах нужда да бъда обичан, имах нужда от страст и от нежност.  При Савчева нямаше да се завърна повече, само секс не ми беше достатъчен. А ревността ми към Ваня можеше да бъде сменена само от друга любов, както мъдрата гъркиня в Солун ми каза.

Лекото почукване на вратата ме накара да вдигна глава от фотографията. Фани надникна внимателно да види дали  не спя.

-  Какво има, Горане? – Тя приседна до мен и се загледа в снимката също. Погали я с ръка и на лицето на майка ми се поспря. Погледнах я.

Бе облякла хубава светла рокля на малки златисти цветя, която показваше колко е стройна още. Имаше нещо много чаровно в бялата ú  коса, вързана по момичешки на опашка с весела шнола. Беше мъничко тъжна, трябваше да замине скоро и да остави любовта на живота си тук. Разделяше се с миналото и се страхуваше от неизвестността.

Сложих пръст и аз на лицето на мама върху старата поизбеляла снимка.

- Гледам  и не мога да разбера какво толкова се е случило между мама и дядо, че толкова години не си проговарят, а мама не слиза дори от колата и не иска да стъпи на двора пред къщата. Някакво престъпление ли е направила? Или спрямо нея някой има неизкупена вина?

Лицето на Фани стана сериозно и мрачно. Взе снимката от ръцете ми. За момент ми се стори, че се пренесе в онази далечна вечер, когато нещо е преобърнало живота на нашите.

- Няма значение вече, Горане. Миналото затова си е минало, защото остава далече и нищо не може да го промени. Мисли  за рождения си ден утре – ставаш на 18. Очакват те куп изненади. И много подаръци може би.

Тя разроши косата ми и ме погледна мило. Хванах ръката ú в моята и я погледнах с молба.

-  Фани, утре имам рожден ден и единственият подарък, който искам от теб, е да науча истината за онази вечер, когато майка и дядо са се скарали. Тогава нещо е станало, нали? Защото баба и дядо после липсват на сватбата.

             Тя замълча. Явно се колебаеше дали да говори или да мълчи. Стиснах ръката ú   в своята.

-  Моля те, трябва да знам истината.

            Тя облиза пресъхнали  устни и заговори тихо.

- Да, Горан, случи се нещо ужасно. Аз бях там и видях всичко, но не съм го разказала на никого. И на теб не искам да го разказвам, но след скандала много хора обвиниха дядо ти, плъзнаха всякакви слухове, а не беше  така. Може би ти си прав за едно – трябва да знаеш истината. Това засяга твоето семейство, но ако разказаното ще промени отношението ти към майка ти, по-добре да не знаеш и аз да си замълча завинаги.

- Все някога трябва да разбера, измъчват ме страшни  съмнения, мисля си какво ли не – даже най-страшните грехове  прехвърлям върху мама и дядо.

- Пие ли майка ти още, Горане?

- Мама да пие? Неее. Нито капка не слага в уста, а съм я молил, поне на Нова година за глътка шампанско. Винаги категорично отказва.

- Значи си е взела поука от грешката.

            Погледнах я въпросително.

- Ще ми разкажеш, нали? Ще го запазя в тайна, обещавам.  Живея в твоята къща, ти ще я оставиш на мен като на  внук или син. Моля те,  разкажи ми.

- Разказът  ще бъде дълъг, и не толкова хубав, колкото искам да е. Но няма  от какво да се страхуваш или срамуваш. Никой от твоя род не е направил нищо, за което ти да иапитваш вина.

- Тогава защо никой никога не ми каза, а аз питах и мама, и дядо, и татко?

- Защото за някои неща е много трудно да се говори. Ще разбереш, като ти кажа и сам ще си направиш извод.

Когато баща ти съобщи, че ще се жени за софиянка,  дядо ти не остана  доволен. Тук, македонските нрави са други. Не обичат много-много да си омешват кръвта. Но той я  доведе на гости и всички я харесаха. Красиво, умно момиче, възпитано, с разкошна коса. И някак като че се смириха нещата. Само един ден, като минаваше покрай нас, дядо ти недоволно изрече:

- Много ú шарят очите, Фани, не ми харесва това.

- Хайде, сега, Горане, младите са всички така. Няма да гледа в земята.

- Абе то е така, ама, аз съм си мъж и усещам ... Дано да греша.

            Отмина забързан по работа, а и не смееше да говори с мен, да не го обвинят, че е женен, пък говори със стара мома. Но за да е имал подозрения,  нещо не е било наред още тогава.

С мен го сподели, знаеше, че няма да кажа на никого. Почнаха да идват често  двамата,  баща ти и майка ти, преспиваха, тя все се смееше, една палава такава, хубаво, разкрепостено момиче.  А дядо ти ставаше все по-начумерен и все повече устните му се свиваха на черта.

Обявиха деня на годежа. Тогава нямаше вносни неща. Дядо ти смени долари  на черно, ходиха да пазаруват от Кореком вносни дрехи и козметика – подаръци за двамата младоженци и за сватовете – тук на годеж се  даруват най-близките. Майката на Ването още бе жива, баба ти поръча  оплетени копринени чаршафи, нощница с три реда дантели, голямо  приготовление беше, голяма радост, че в къщата им ще влезе снаха.

В деня на годежа, сутрината, дядо ти  мернах за малко. Дойде да иска поднос за сладки – имах един много красив, още от баба ми – син кристал, къдрав отстрани. Дадох му го,  разбира се, и го попитах как са нещата у тях.

- Не ме питай - ядно   процеди той. – Ще ú счупя ръчичките на снахата, ако направи някой цирк на годежа.

Неразбиращо го погледнах .

- Много шавлива е, ей, пък синът ми, като същински слепок -  нито вижда, нито чува. Как да постъпя, а? Ще носи рога на главата, ама такава  я е избрал, какво да го правиш, Съдба.

Чак тогава разбрах. Стана ми тежко, баща ти го знам от дете. Исках  да е моят син. Колко съм му се радвала винаги като играеше близо до нас. Нарочно черпех децата със сладки като играеха на съседната улица, за да си взема и той. Дядо ти  ме погледна с молба.

- Искам да дойдеш на годежа довечера. Знам, че не ходиш  на такива събития и  не искаш. Но искам да следиш неотлъчно снахата. Аз няма да пия, спокойно. Просто бъди покрай нея, за да не стане беля. Трябва ми  не само трезва глава, а и  доверена ръка да помага. Гледам, попийва си, да не  влезем в устата на цялото село.

Тогава много ме заболя. Но дядо ти винаги е бил справедлив. Вярно, има си своите грешки, но за семейството  дава сърце. Съгласих се. Нямах подарък купен и  реших да им подаря китайската ваза. Прадядо я беше донесъл от едно пътуване до Йерусалим.

- Дето е у нас в хола?

- Да – усмихна се тъжно  Фани. - Същата. Сватовете останаха много доволни. Те тогава пристигнаха  май с  убеждението, че сме някакви бедни диваци, пък си отидоха с подвити опашки.

Та, опаковах аз вазата с панделки, както му е реда, набрах  голям букет  рози, оформих ги на три нива, отстрани сложих къдрава опаковъчна хартия, както бях гледала по телевизията, получи се наистина  красиво.

- У дома има снимка на този букет.

- Да, майка ти настоя да снимат само букета, да ú остане за спомен от празника. Но споменът от самия годеж  не беше от най-хубавите.

- Тогава защо още пази снимката?

- Може би още чувства вина или още обича някого...

До къде бях стигнала? Запътих към вас. Къщата бе украсена  и отвън, както малко хора го правеха, а вътре светеше от чистота. Гостите се бяха събрали, само младите още ги нямаше. Отишли  да  се разходят  някъде. Майтапи валяха всякакви, нали знаеш, в такива моменти как се шегуват хората. Пристигнаха майка ú  и баща ú, а младите още ги няма. Тогава нямаше телефони като сега, къде да звъним да ги търсим не знаехме. Баба ти от притеснение пребеля, дядо ти сви устни ядосано. Към 8.30, пристигнаха най-накрая.

Личеше, че са се карали много жестоко. Усмихваха се, ама някак насила.  Баща ти привика дядо ти настрани и си казаха няколко думи. Не знам за какво беше, но дядо ти махна с ръка, един вид – „глупости на таркалета”. Баща ти се усмихна  и всичко тръгна по вода. Музикантите свиреха, поднасяха се подаръци, майка ти черпеше сладки, от онези вкусни фунийки с крем, които баба ти прави невероятно, и гостите ú  даваха паричка в ръката. Хората уважаваха дядо ти и бяха наистина щедри. Събраха се доста пари. Всичко вървеше нормално. По едно време забелязах, че май прекалено пиха и двамата.

- Кои по-точно, Фани?

- Майка ти и баща ти, Горане. Баща ти  го хвана малко, но на нея доста ú  пролича. Хората  също го забелязаха, но го обърнаха на майтап. Казаха няколко пъти: ”Пияна булка, весела къща” и това беше. Ония, софиянците  обаче,  взеха, че се обидиха, а то си беше самата истина. Баща ти реши да я заведе да си легне,  а тя дала парите от годежа на майка си. Гостите тактично почнаха да си тръгват, аз се качих да видя какво става. Майка ú в едната стая броеше като скъперник парите, сякаш бяха нейни. Като ме видя да минавам, бутна с крак вратата. Вместо да отиде да види как е единствената ú дъщеря, седнала да брои чужди пари. Вратата беше заключена, почуках, но не ми отвориха и се върнах да кажа  на дядо ти.

Той побесня:

-  Остава пияни дете да направят, ще ги убия и двамата.

Той се качи горе, аз останах да помогна на баба ти. Доста се позабавиха  и тя ме изпрати да видя какво става. Щом наближих етажа, нещо падна с трясък. Вратата беше отворена. Баща ти спеше дълбоко, а майка ти беше награбила дядо ти.

- Не може да бъде!

            Но беше точно така. Опитваше се да го целува  и  го дърпаше, а той се опитваше да я накара да спре.  И всичко това, докато баща ти спеше на леглото до нея. Накрая  Горан Старши ú  плесна два  силни шамара, тя се разплака и седна. Лошото е, че точно в момента с шамарите, майка ú, дочула шума от падането на стъкления сервиз, бе виснала на вратата.

- Селянин недодялан, простак, как смееш да биеш детето ми ! Знаеш ли  ние кои сме?

Дядо ти ú  отговори както  подобаваше в случая, без да навлиза в подробности, но  госпожата стана нагла.

- На всичко отгоре сте абсолютни скръндзи. Само двеста лева пари са ú  дали. За тези пари не  бих си мръднала и пръста да дойда  от София, не да ви стана снаха.

Това  не беше въобще вярно. Аз бях до майка ти през цялото време, парите бяха най-малко хиляда. Тъщата не само  беше нахална, но  бе откраднала от подаръците на дъщеря си. На дядо ти му падна пердето. Защото   до толкова и той можеше да прецени, че парите от подаръците бяха доста повече от двеста. За момент  си изтърва нервите.

- Крадци и курви в моя дом не търпя. Хващай си пияната  щерка и си я връщай обратно. Ожени  я за някой глупак, дето ще ú  търпи изневерите.

- Ако се отметнете от сватбата, ще ви съдим. Дъщеря ми е вече бременна.

- Тогава си ги женете сами. От тази минута нататък,  вашият крак няма да стъпи  в двора ми. Палете колата и си вървете. С моя син или без него, както той прецени.

 За щастие, гостите си бяха отишли. Събудихме баща ти, който въобще не разбра какво точно става. Истината я знаехме  наполовина дядо ти и твоята майка, а само аз – цялата. Сега вече я знаеш и ти. Съжалявам, че трябваше да ти го кажа така. Баща ти избра да  тръгне с жена си. Все пак тя носеше  неговото дете. Дядо ти не каза нищо. През всички години с Василка изпращаха храна, даваха пари да изплатите апартамента, да  купите хубава нова кола, но не я приеха у дома твоята майка. И тя не поиска прошка. Но и те не простиха каквото стана на годежа. Това е цялата истина.

Прегърнах Фани през раменете. Толкова много неща ми станаха ясни сега. Не само защо майка ми не пие, защо съм кръстен Горан, защо тя не слезе от колата, когато ме изпратиха тук, защо  с баща ми са в Италия и как нейният началник е избрал точно нея да замине за два месеца на специализация. Да, всеки беше направил своя избор отдавна. И аз трябваше да направя своя.

- Мисля да ида до баба и дядо  да върна снимката обратно в албума.

- Така  ще е най-добре. Миналото нека остане да спи. Бъдещето е това, което си струва да променим.

Усмихнахме се, мушнах старата снимка в ризата, до сърцето, и излязох от стаята просветлен. Грешките, нашите грешки, понякога трябва да  останат тайна. Семейството е това, което на всяка цена си струва да остане. Дядо бе пример как се върши, въпреки болката и обидата.