Късмет до поискване, Глава 3, Доктор Савчева

Протегнах се в леглото като принц. Лек ветрец играеше с копринените завеси и се загледах в отразената светлина. Миришеше вкусно на млечна баница и печено сладко от зрели смокини. Баба бе решила да ме угои. Седнах в леглото и се облякох бързо. Застанах на вратата и огледах като изследовател кухнята. Чак сега видях колко е чисто и подредено. Простичко и мило. Шарени перденца от плат, същият като покривката на леглото, едноцветни възглавнички и мушама в тон. Баба ми имаше вкус.

На поставка над чешмата висеше бяла марля с извара, оставена да се отцеди. Като малък я стисках с ръце, мислейки, че така ще стане готова по-бързо и ще мога да намажа дебел слой върху филия, за да я изям с най-сладкия домат от градината, докато потече червения сок по брадата и тениската. Имаше светла магия в къщата и всичко около нея. Баба като магьосница внасяше уют, красота и сладост и в най-малките неща.

Гледах колко е хубава още. С дълга, почти черна коса, вързана на дебела плитка, стройна като модел на „Визаж”. И дядо ми си го биваше също. Имаше мускули като камък. Изглеждаше по-як от баща ми. Беше опасно чаровен, като се усмихнеше и тръснеше лудо глава. Майка ми го мрази и не мога да проумея тази вражда. Може би е нещо тъмно и страшно, защото никой не я споменава тук. Сякаш съществуваме само аз и баща ми.

Загледах се в кучето през прозореца - огромно рошаво четириного от неизвестна улична кръстоска, почти бяло на цвят и любвеобилно към всички в дома като коте. Беше се приближило до една маргаритка и я разглеждаше с интерес. Помахваше леко с опашка, дръпваше се от цветето и се приближаваше пак. Отварянето на печката ме върна обратно в кухнята.

Баба се наведе и извади тавата със сладко. Завъртя я насам и натам. Смокините, златисто кафяви, хрупкави, плуваха в ароматен сос. Гребна капка сироп с малка лъжичка и го пробва върху кожата на едната ръка.

- Капката като заспи, е готово – показа ми гордо тя.

Взе малък букет индрише, изми го обилно с вода и го топна в тавата. Замириса на детска душа. Обожавах печеното сладко на баба. Тя го правеше дълго, сменяше няколко пъти силата на огъня, после пъхваше орехчета между смокините, сипвайки ги в малки бурканчета. Ръцете й пипаха бързо и много чевръсто. Гледах я как преглежда като хирург всяка капачка. Сладкото трябваше да бъде перфектно.

- Горан Старши каза да го изчакаш. Днес му е ден за Савчева. Нареди да идете заедно - и се усмихна едва-едва.

Отсипа сладко в няколко малки чинийки. Отметна плитката и сложи пред мен едната. Ароматът на смокините проникна до дъното на душата ми и усетих как устата ми се напълни със слюнка. Баба разбра, че умирам от глад и ми подаде лъжичка.

- Едната да си полееш баницата.

- А другите? - погледнах я учудено аз.

- Ще дам на съседките, чедо. Грехота е.

Баба имаше странни разбирания. Грях бе дрехите да висят на простора по тъмно. Грях беше да имаш, а да не дадеш на някой в беда. Но към греховете на дядо бе учудващо снизходителна. Може би бе идеалната патриархална, или по-точно, модерна жена. Преди да излезе с чиниите, попитах нервно:

- Болен ли е от нещо дядо?

- Неее - баба ми смигна и се засмя. - Профилактично. Мери им кръвното, захарта, казва им да не пушат. Да ти кажа честно, откакто ходи при Савчева, връща се хрисим и кротък. Иди, разходи се и ти.

- На мене нищо ми няма - опънах се като магаре на мост.

- Щом дядо ти ходи, има. Тъкмо ще кажем на майка ти, че те наблюдава лекар. Хубавица е тя. Градска жена, ще видиш. Като се върнете, ще направя печена царевица. Ще има жар от огнището, ще хапнете „цар кубак”.

Помогнах на баба да подреди сладкото в казана отвън и се зачетох в една стара книга, докато чаках дядо. Не ме свърташе. Излязох при нея пак.

- Не може ли да опечем „цар кубак” и сега?

Тя се засмя отново.

- Mного си градско, бе, чедо. Без жар каква царевица ще опечем? Като се върнете, ще има за всички. Аз ще я завия в шумки до пепелта, няма да изстине, нито да изгори.

Загледах се в градината на двора. Бе подредена по особен начин. Дали всяка сутрин влизаха да чистят тревите в нея, не виждах нито един плевел между редовете с домати.

Горан Старши си дойде чак на обяд. Изкъпа се в „Слънчева вода”. И аз направих така. Баба имаха в двора огромен бидон, в който водата ставаше вряла от слънцето и се къпеха в откритата баня с нея. Удоволствието беше невероятно. Имах чувството, че стоплената от Южното слънце вода излъчва особен аромат и енергия.

Дядо се появи на вратата и ахнах. Стегнат, ухаещ на черен „Деним”, с палав поглед в очите, сякаш не отиваше на лекар, а на среща. Огледахме се взаимно критично. И баба ни огледа и се засмя.

Селото беше малко и нямаше здравна служба, та биеха път до съседното – на два километра пеша. Вървяхме по пътя и си говорехме дребни неща. Разсеяно хвърлях поглед на нивите. Силно впечатления ми направи една. В нея липсваше дори единствена малка тревичка. Дядо улови моя учуден поглед.

- Това е нивата на дядо Илия. Моят учител по градинарство. Най-великият. Всичките му градини са така. Макар че е стар и е болен, не позволява тревичка да вземе въздуха на зеленчуците в нивата. Това е да имаш градинарска душа. На връщане ще минем да го видим. С бабата вече не могат, но пак са се напънали да берат шипки и да ги нижат. Гледат да помогнат на децата в града.

Не ми стана ясно и го погледнах объркано.

- Не става дума за шипки за мармалад, а за лютиви чушлета. Интересна гледка и мирис е, а ако забравиш да си измиеш ръцете след низане, е особено интересен вкус.

За да не мълчим, дядо поде инициатива за разговор.

- Савчева е чаровна жена. Сочна, пищна и сладка - Горан Старши ми намигна и подсвирна с уста.- Всеки петък ходя при нея. Кръвно, това–онова - и ме потупа приятелски по гърба.

Спрях като закован. Нивата с фъстъци отсреща сякаш нарочно се разлюля. Гледах зелените храстчета, мокри от поливането сутринта, пясъчната почва се огъваше под краката ми и не можех да проумея чутото.

- Ти изневеряваш на баба?

- Слушай, момче – дядо спря също и се загледа в далечината, слагайки пред очите ръка. – Ако миришеш с години най-скъпия, фин аромат, преставаш да го усещаш. Ако имаш прекрасна роза, трябва от време–на време да помиришеш една хризантема, за да си върнеш вкуса.

- Значи отиваш при хризантемата? - засмях се кисело-иронично аз.

Имах желание да метна в канала до пътя дядо, където водата весело ни се смееше, но само махнах възмутено. Жабка скочи пред мен във водата и ми се стори, че се оплези, нахалницата. Отиването до здравния пункт ми се стори ужасно предателство. Дядо бавеше отговор. Бяхме спрели и всеки от нас изучаваше върховете на обувките си.

- Може и така да се каже. Пък кой знае, момче, може да ти излезе късмет и на теб - и се засмя, сякаш се сети нещо внезапно.

До края вървяхме мълчаливо, всеки вглъбен в своите мисли и съмнения.

Здравната служба дремеше в късния топъл следобед. Хората бяха на работа и в коридора бе празно и хладно. Миришеше на препарат и тишина. Прескочихме до магазина отсреща и дядо купи кафе, бонбони и сладолед. На моя учуден поглед отвърна:

- При дама се ходи така.

Почука три пъти и тънки токчета приближиха. Вратата отвори красива зряла жена. Престилката със сигурност бе облякла на голо, бельото ù прозираше през плата. Бе сочна и пищна, с някакъв агресивен чар. Баба бе права, градска жена. Заприлича ми на узряла праскова, от онези, дето са сладки и лепкави, та сокът им ти потича по брадата. Беше може би на 40, с гъста червена коса и черни като маслини очи. Странна комбинация, но много изкушаваща.

- О, днес сте двама? - огледа ме като вкусно месо, а после погледна и дядо - Първо ще влезеш ти.

Чаках отвън и си мислех какво правят вътре. Едва ли му мери кръвното половин час. Чувах приглушено движение и усещах с всички сетива, че дядо се забавлява по най-мъжкия начин. Когато излезе отново, Савчева приличаше на доволна персийска котка. Очите ù светеха, а кожата излъчваше аромат. Устните ù бяха пресъхнали леко и тя ги облизваше с върха на езика. Изглеждаше точно като задоволена жена. Бях имал това онова с мадами, бях правил секс и френска любов, имах самочувствие дори на сваляч, но така не бе изглеждала нито една сладурана след моите нежност и ласки.

- Заповядай, Горан Младши – усмихна се и намигна на дядо тя.

Влязох в кабинета като на тръни. Моята увереност на сваляч за секунди се изпари, чувствах се неуверен и ръцете ми се изпотяваха странно. Започна да ме разпитва невинно за здравословни проблеми, за момичета, премери ми кръвното, сложи слушалка да чуе сърцето ми и усетих как отмалях. Не можех да контролирам възбудата си и тя я усети. Прокара ръка по гърба ми и ме погледна лакомо. Погледнах я и изстрелях направо:

- Ти прави ли любов преди малко с дядо?

Тя се усмихна едва. Прокара ръка по косата си. От движението престилката се разтвори леко и аз не можех да откъсна поглед от стройните сочни бедра. Лекарката се наведе над мен, долепи устни до ухото ми и прошепна:

- Запомни от мен, Младши, мъжкарят няма възраст и граница. Дядо ти е страхотен мъж, трябва да понаучиш от него това-онова. Най-вече да не задаваш излишни въпроси за очевидни неща.

Прокара ръка по гърдите си, разкопча двете копчета и плъзна ръка и по мен... Когато излязох навън, вече прекрасно разбирах защо дядо се връща хрисим и кротък след посещенията при тази жена.

- Как е моят наследник? - Дядо се беше изправил и се усмихваше леко.

- Малко мъжки уроци ще му дойдат добре - усмихна се в отговор тя. - Но е чаровен и смел. Другата седмица да е сам.

И затвори вратата тихо, сякаш бе кралица и се оттегляше в своя палат. Сладка жена. Никоя от моите софиянки не можеше да ù стъпи на малкия пръст. Колкото до тези мъжки уроци, щях да преговарям с дядо. Явно знаеше от онези тайни, дето ги няма по книжките, порно-филмите и тийнейджърските форуми. Само трябваше да измисля как да се реванширам.

Бе почнало да захлажда и ние мълчахме отново. Подритвах неспокойно камъчета по пътя и се чудех как да подхвана разговор.

- Ще ме научиш ли на всичко, което знаеш - почнах направо, защото усетих, че трябва да постъпя точно така.

Горан Старши спря и ме гледа няколко минути изпитателно.

- Имам едно условие само. Тоест - едно с половинка.

Кимнах, съгласен на всичко – исках да задоволявам мадами, както дядо беше направил преди по-малко от час, исках и мен да ме гледат така, сякаш съм бог и заслужавам всички удоволствия. Каквото и да поискаше, щях да му кажа - да.

- Всеки ден ще идваш с мен да работиш. И няма да правиш фасони, че си уморен, че е жега или да измисляш плитки лъжи, че те боли глава.

- Дадено – гледах го право в очите. Бяхме мъже и трябваше да се разберем. Това не бе детска игра, нито шега, а истинска мъжка дума.

- И нито дума за Савчева.

Кимнах отново с глава.

Прибрахме се в село. Тръгнахме по някакъв заобиколен път. Явно отивахме към къщата на дядо Илия. Скоро стигнахме до потока с алея от орехи и едри узрели сливи. Къщата до тях, порутена и занемарена с години, тъжно се очертаваше на фона на залеза. Влязохме през разнебитена врата, завързана с тел и изкачихме каменни стъпала. Вратата беше отворена. В коридора седяха дребничък старец и баба, а пред тях огромен куп с шипки, червени и зелени. Двамата бяха грабнали по една дълга игла и нижеха чушките на звезда, после ги разнизваха в низи от канап и дядото ги закачваше на чардака да съхнат.

- Малко помощ искате ли?

Дядо седна с идеално изгладените панталони на пода. Свали ризата и аз останах учуден колко е стегнато още тялото му под нея.

- Ще се изцапаш, чедо - запротестира жената. – Ние ще ги изнижем, и утре е ден.

- Няма, ставай малко да си починеш, ние с внука сега ще изядем тоя куп.

- Тогава ще ида да ви направя чолбур.

Бабата стана бавно, подаде ми иглата и изчезна в кухнята. Названието на ястието ми бе съвсем непознато, но дядо го изслуша спокойно и кимна, което значеше, че нямаше да има проблеми.

Поколебах се да сядам ли с новите дрехи на пода. Дядото беше облечен в стари, но чисто закърпени дрехи. Да поискам да се наметна с нещо, щеше да се обиди. Последвах примера на Горан Старши. Свалих ризата и седнах на пода по турски. Гледах как нижат сръчните ръце на двамата и бързо влязох в час.

- Който наниже повече, ще го почерпя шишенце от мойта ракия - каза дядо Илия.

Засмях се, но дядо ме изгледа страшно.

- Не е ракия, а еликсир. Прави се само от бяло грозде без никаква захар. Такова нещо не си опитвал в живота си. По-добра е дори от смокиновата.

- Дръж се тогава - намигнах му аз.

Старецът и дядо заговориха за политика и аз използвах тяхната приказка, за да нанижа повече низи от чушки, но тъкмо когато си мислех, че съм повел с низа и половина, набодох пръста с игла.

- Стига ти толкова - старецът ми погледна ръката. - Бягай го припикай.

Погледнах го слисано.

- Слушай какво ти се казва - добави и дядо - у дома ще промиваме с кислородна вода. Още малко остана. Ще разделим братски наградата.

Стоях и се чудех да направя каквото ми казват или не. В това време бабата се показа от кухнята и съобщи, че чолбурът е вече готов. Измих си ръката старателно със сапун и реших да пропусна съвета на двамата дядовци.

Ядяхме на мъничка маса със зелен балатум вместо мушама. Яденето се оказа варени в сос яйца на очи - вкусно и много ароматно.

- Харесва ли ти - попита ме кротко жената - с чубрицата и червения пипер от твоята баба го правих. На времето аз я научих. Сега вече не мога, но тя пък ми носи. Златна душа е тя.

Сбогувахме се с учителя по градинарство на дядо, който ни изпрати чак до улицата и не забрави да ни покани пак. Носехме малкото шишенце с ракия и мълчахме. Срещата с тези хора ме разтърси дълбоко. Страдащи чисти души, които в своята късна, напреднала старост, мислеха пак единствено за децата в града, без да усещат своята болка и немощ.

Минахме през магазина срещу нашата къща и дядо купи шоколад и сметана. Продавачката го погледна усмихната. Дядо в отговор също някак палаво се засмя.

- Баба ти ги обича много – смигна ми лекичко той. – А и аз няма точно сега да рискувам.

Кое е забутано в селото? Моят собствен модерен баща не е говорил така никога с мен. Майка ми и баща ми спяха отделно, откакто ги помня, а баба и дядо се радваха на живота без притеснения и фалшиви ограничения. Тук започваше да ми харесва. Макар че Адът още не беше Рай, имаше светлини в тунела.

Дядо ме сбута в ребрата с новина.

- Утре ще ходим на плоча. Избери си дрехи за късане. Ако нямаш, аз ще ти дам.

- Какво значи „на плоча”?

- Утре ще разбереш.

Вечерята бе някак умишлено дълга. Дядо правеше комплименти на баба, хвалеше яденето и питаше за цветята в градината. Разтягаше времето, да не проличи, че се е любил с друга жена. Заразпитвах за хората, у които ще работим на другия ден. Той ми разказа това-онова. И когато стана 12, заяви тържествено, че е „уморен”.

- Време е, синко, за лягане. Ние ще се изкъпем с баба ти. Гаси лампата и послушай музика.

Намекът беше ясен. Дядо е вече готов. Имаше нещо първично в отношенията му с моята баба. Ако баща ми е бил като него, защо вече не е? Защо са се скарали с мама? Имаше време да разбера, сега трябваше да си лягам. В тъмната баня на двора, скришом от очите на хората, бяха разрешени много неща.

Лепнах слушалките на ушите, пуснах музика колкото мога да понеса, изтегнах се гол като принц в леглото и гледайки сенките върху тавана, мислено се върнах в здравната служба, за да свърша страстно това, което следобед май не успях.