l1l1th
19 резултата
Сърцето ми е стогодишно.
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...
Не съм като другите.
Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ù, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ù е студено. Беше поне ...
565
1
Обичах разговорите с него. След време осъзнах начина, по който комуникирахме. Без думи, с възклицания, с очи, с водката в чашите ни, с поглед, с ръката му около кръста ми, когато влизахме където и да е, с пръстите му, галещи ключицата ми, с ръцете си ми говореше... без думи.
Аз също, привидно надаре ...
Аз също, привидно надаре ...
530
Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...
> Да си ...
935
11
Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...
Последва среща с кл ...
689
6
Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...
Ядосваха ме. ...
654
4
> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...
837
3
Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...
563
3
Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Мал ...
Мал ...
1960
3
Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...
601
3
Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...
543
1
Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб ...
624
1
Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
589
Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...
682
1
Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, н ...
637
Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...
591
2
Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...
576
1
Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...
633
1
Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...
512
2
Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...
792
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
