Лабиринтът към щастието
2 мин за четене
Всичко започна когато бях малко момиче - с дълга коса до кръста и сини като езеро очи. Всяка вечер моята майка ми разказваше приказки, и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо".
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето момиче, ти не си ли щастлива? - каза ми тя.
-Майко, аз не знам какво означава това. как да ти отговоря? - попитах.
-Не бързай тогава, един ден ще разбереш. и ще ми кажеш.
-Но аз искам сега да знам - й отговорих.
-Ще знаеш, но не сега, а след време, когато оцениш истинските неща в живота.А сега заспивай, Сънчо скоро ще дойде.
Минаха години, аз порастнах, но пак продължавах да се питам какво е щастието.
Една вечер бях поканена на купон от съседското момче. Разбира се , отидох за да се забавлявам. Още отвън се чуваха викове, шумна музика, голяма врява беше. Когато влязох ги видях - всички бяха широко усмихнати, сякаш всичко им е наред.
-Искаш ли и ти да се ощастливиш?
-попита ме едно момиче.Да се присъединиш към нас?
-Добре!Чудесно, какво да правя? - казах аз.
-Пийни си от този райски елексир - и ми подаде една чаша, пълна с алкохол.
Изпих я - не само тази, а и втора, трета. Чаках щастието, но то не дойде при мен. Дойде махмурлукът на другият ден.
И продължавах да го търся. Докато момче от моята компания не ми предложи бялото прахче - на удоволствието, на щастието. Реших да пробвам. Една вечер, отидохме в най-закътаното и тъмно място в парка. Но това, което видях, ме изплаши - групичката хора, с изпокъсани дрехи и блушждаещи погледи, лежаха на влажната земя. Всеки от тях държеше в отпуснатата си ръка малка спринцовка. Не, това не можеше да е щастието. По-скоро бе най-голямата трагедия в живота.
Един ден се появи той - мъжът, когото бях чакала толкова време. Имах почти всичко, от което се нуждаех - истинска, голяма, страстна любов. Вършех всичко с лекота, усмивката не слизаше от лицето ми, бях обичана и обичах. Нещото, което не ми достигаше, дойде скоро - роди се моята малка дъщеричка. И всяка сутрин се събуждах с огромен стимул за живот, заради милите същества, който обичах. И разбрах, че не ми трябва нищо повече от това - всичко друго се оказа фалш.
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето момиче, ти не си ли щастлива? - каза ми тя.
-Майко, аз не знам какво означава това. как да ти отговоря? - попитах.
-Не бързай тогава, един ден ще разбереш. и ще ми кажеш.
-Но аз искам сега да знам - й отговорих.
-Ще знаеш, но не сега, а след време, когато оцениш истинските неща в живота.А сега заспивай, Сънчо скоро ще дойде.
Минаха години, аз порастнах, но пак продължавах да се питам какво е щастието.
Една вечер бях поканена на купон от съседското момче. Разбира се , отидох за да се забавлявам. Още отвън се чуваха викове, шумна музика, голяма врява беше. Когато влязох ги видях - всички бяха широко усмихнати, сякаш всичко им е наред.
-Искаш ли и ти да се ощастливиш?
-попита ме едно момиче.Да се присъединиш към нас?
-Добре!Чудесно, какво да правя? - казах аз.
-Пийни си от този райски елексир - и ми подаде една чаша, пълна с алкохол.
Изпих я - не само тази, а и втора, трета. Чаках щастието, но то не дойде при мен. Дойде махмурлукът на другият ден.
И продължавах да го търся. Докато момче от моята компания не ми предложи бялото прахче - на удоволствието, на щастието. Реших да пробвам. Една вечер, отидохме в най-закътаното и тъмно място в парка. Но това, което видях, ме изплаши - групичката хора, с изпокъсани дрехи и блушждаещи погледи, лежаха на влажната земя. Всеки от тях държеше в отпуснатата си ръка малка спринцовка. Не, това не можеше да е щастието. По-скоро бе най-голямата трагедия в живота.
Един ден се появи той - мъжът, когото бях чакала толкова време. Имах почти всичко, от което се нуждаех - истинска, голяма, страстна любов. Вършех всичко с лекота, усмивката не слизаше от лицето ми, бях обичана и обичах. Нещото, което не ми достигаше, дойде скоро - роди се моята малка дъщеричка. И всяка сутрин се събуждах с огромен стимул за живот, заради милите същества, който обичах. И разбрах, че не ми трябва нищо повече от това - всичко друго се оказа фалш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ина венелинова Всички права запазени
