Лагерът - най-новото продължение

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва да ми донесете. Ще срещнете някои пречки по пътя. Действайте!!!
По-късно:
- Не обичам пещерите - измърмори Но Щен Вълк. - Чувствам се като вълк в аквариум!
- Няма такъв израз! - възрази Гар Ван.
- Е - сви рамене вълкът. - Вече има.
- Ннн... - тихичко изскимтя Черната Пантера Ра.
- Ра! - притеснено я попита Сянка. - Какво има?!
- Мисля, че страдам от клаустрофобия - отново изскимтя тя. - А това започва да ме изнервя!
- Ох! - въздъхна сянката и съпричастно я погали по гърба.
- Тихо! - изшътка им Гар Ван. - Какъв е този шум?
-  Идва оттам - посочи Но Щен Вълк. - Да проверим.
Малко след това:
- Разбирам, че трябва да има пречки - прошепна Сянка. - Но това вече е прекалено!
"Това" се размърда и промърмори нещо в просъница.
- Ето я кутията - посочи сенчестата. - Там зад "това", сега тихо, ще отида да я взема.
Изключително внимателно Гар Ван се промъкна и внимателно подхвана кутията...
- Апчих! - звучно кихна Черната Пантера Ра.
Всички замръзнаха и затаиха дъх...
- Сссс! - гневно изсъска змеят и посегна към кутията. Сенчестата не се поколеба и тресна влечугото с юмрук по главата.
- В атака! - изръмжа Но Щен Вълк и останалите скочиха като един да помагат на Гар Ван. Последваха няколко дълги мига на оплетени тела, ръмжене, съскане и глухи удари, когато...
- Хей! - напълно неочаквано извика змеят. - Престанете! Какво искате?!
- Кутията - изказа очевидното сенчестата.
- Не си я давам! - заплашително изсъска влечугото. - Моя си е!
- Твоя ли?! - учуди се Гар Ван и изкомандва приятелите си: - Отбой!
Отделението се скупчи в далечния ъгъл на помещението, докато сенчестата се консултираше с картата.
- Мисля - смутено се почеса зад ухото тя. - Че сме завили грешно на някое разклонение... Поднасяме най-искрените си извинения!
- Няма нищо - махна с опашка змеят.
- Защо всъщност ни нападна? - попита пантерата. - Трябваше да поговорим още в началото!
- Аз ли съм ви нападнал?! - учуди се влечугото. - Събуждам се, а в спалнята ми едни космати, зъбати, ръмжащи, удрящи... стреснах се... и за момент загубих дар слово...
...
- Имате свиждане - предаде им дежурният.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - И четиримата ли?
- Да - потвърди дежурният. - Чакат ви на входа на лагера.

- Здравейте - поздрави Ко Та Рак, още щом ги съзря, а Мрънкалото само кимна. - Липсвате ни! Хайде разказвайте.
И те заразказваха, като отвреме навреме се прекъсваха, за да допълнят по нещо, да дообяснят, да добавят и своята гледна точка... Черната Пантера Ра точно разказваше за последното им занятие, когато Но Щен Вълк я прекъсна:
- Кажи им за змея - сръчка я той. - Кажи им за змея...
- Какво непрекъснато се обаждаш?! - изсумтя пантерата. - Разкажи им сам.
- Защо?! - ухили се вълкът. - Ти така добре се справяш.
- И всичко това - попита със светнали очи котакът. - Само за една седмица?!
- Всъщност - сви рамене Сянка. - Седмица без един ден, в неделя нямаме занятия.
- Искам и аз да се запиша тук! - възкликна Ко. - Водете ме при вашия сержант! - и скочи нетърпеливо.
- Не може току-така да влезеш в лагера - натисна го обратно на мястото му Гар Ван. - Някой от нас ще извика някой от ефрейторите, за да ти разреши да влезеш.
- Аз ще изтичам - скокна Сянка.
- Говори за двама - наруши обичайното си мълчание Мрънкалото.
...
Сянка завари Фи Тил в една от стаите за почивка да наблюдава играта на карти на ефрейтор Верг с още трима други ефрейтори, извини им се за натрапването и стегнато изложи молбата си.
- Изчакай малко - каза Фи Тил и влезе в съседната стая, откъдето след минута се върна със самия Сержант.
- Значи някой си Ко Та Рак и някой си Мрънкалото искат да се запишат в нашия лагер, така ли? - попита сержантът.
- Да - потвърди сянката.
- Ахам - кимна Сержант, а после помоли: - Сянка, ще изчакаш ли отвън?
- Слушам! - отсечено изкозирува Сянка и излезе.
- Какво мислите? - попита помощниците си сержантът.
- Още двама от тези откачалки няма ли да ни дойдат в повечко? - сбърчи нос Верг.
- Те са добри - каза един от другите ефрейтори. - И като група и по отделно, ако вкараме две по-слаби брънки ще отслабим цялата верига.
- Тази поговорка може да е вярна за веригата, но не и за моето отделение - отсече Фи Тил и обръщайки се към сержанта заяви: - Вземам ги.
- Значи така ще бъде - каза Сержант. - Отиди да уредиш подробностите.
...
- Какво ще кажеш? - попита сержантът щом се върна.
- Ко Та Рак в никакъв случай не е слабо звено - каза Скиталецът. - По-скоро е много спонтанен и трудно предвидим.
- Ами другият?
- Хъм - изсумтя запитаният. - Той е неизвестна величина...
...
- Това е всичко за сега - каза Фи Тил. - Обяснете им какъв е редът тук и до довечера.
- Чао - махнаха му за довиждане всички от отделението.
- И още нещо - спря се на вратата ефрейторът. - Другите инструктори очакват, че накрая ще се издъните. Моля ви, да не ме подвеждате!
Членовете на отделението се спогледаха и в един глас, напълно сериозно заявиха:
- Няма!
...
- За какво беше всичко това? - възкликна Ко Та Рак.
- Скиталецът беше при Сержант - докладва Сянка. - Замислят ни нещо.
- Видя ли го? - попита Гар Ван.
- Не - сви рамене сянката. - Подуших го.
- Подушил си го?! - учуди се сенчестата. - И на какво точно мирише той?
- Амиии... - затруднено размаха ръка във въздуха Сянка. - Мирише на Скиталецът...
- Както и да е - махна с ръка и Гар Ван. - Ще действаме с повишено внимание до второ нареждане!
...
- Задачата ви е да запалите огън! - извика Сержант и поглеждайки към Гар Ван добави: - Само с подръчни средства. По отделения, действайте!

- ОК - кимна към пръчките в ръцете си сенчестата. - Стискайте палци да стане.
- С удоволствие - сви рамене Ко Та Рак. - Но нямам палци...
Малко по-късно:
- Не можеш ли по-бързо?!
- Имам само две ръце! - каза Гар Ван.
- Дай на мен - предложи Сянка.
- Защо, ти колко ръце имаш? - заяде се сенчестата.
- Също две - ухили се сянката. - Обаче имам едно малко предимство...

- Не може да бъде!!! - плесна се по челото Сержант. - Пак ли?!
- Амиии - оправда се Сянка. - Беше ми под ръка.

- От кога Дра Кон Чо е в джоба ти? - попита Гар Ван малко по-късно.
- Долетя тази сутрин - отговори й сянката. - И той иска да се включи...

- Мдааа - засмя се под нос ефрейтор Фи Тил. - Отдавна не съм се забавлявал толкова...
...