Лагерът - още едно продължение

- А?! - възкликна Фи Тил. - Не беше ли само един вълкът, защо сега сте двама?!
- От лунната фаза е - обясни Вълк в Сянка.
- Решихме да сме добрички и да те предупредим предварително - поде Черната Пантера Ра. - Сега "ще се пробваме".
- Вълча формация!!! - излая Но Щен Вълк и моментално тримата настъпиха към ефрейтора, Но от дясно, Сянка отляво, а Ра в центъра и леко назад.
Фи Тил реагира светкавично, замери Но Щен Вълк с папката, която държеше, финтира пантерата и се опита да ритне Сянка. Но се снижи, колкото предметът да профучи над ушите му и пак настъпи, Ра спря, за да посрещне атаката, но като разбра, че е лъжлива, отново тръгна напред, Вълк в Сянка ескиважира ритника и щракна със зъби по посока на опорния крак на инструктора, което накара Фи Тил да отскочи назад... В този момент Гар Ван, която се беше промъкнала неусетно зад гърба на ефрейтора, леко прокара показалеца си през гърлото му и каза:
- Нали ти казах - ние не пробваме, ние успяваме...
...
- Един боец - каза Сержант. - Трябва да има желязна воля! Следващото занятие ще ви помогне да развиете волята си!
- Екстра - зарадва се Черната Пантера Ра. - Ще си починем малко, все пак ние сме много волеви...
- Тихо там!!! - изръмжа сержантът. - Такааа... задачата ви е да прекарате деня в онази изба, но без да пиете и глътка от виното!
- Хъм! - изсумтя Но Щен Вълк.
- Мисля, че преди се изказах малко прибързано... - измърмори пантерата.
- Мдааа - проточи Гар Ван. - Очертава се един дъълъъг ден...
...
- Тичай... дай дай дай... - подвикваше Сержант на новобранците и изведнъж изрева: - СТОЙ!!! Клякай! 1, 2, 3... Тичай... дай дай дай... По-бързо, мърда, изоставаш от останалите!!! СТОЙ!!! Лицеви опори! 1, 2, 3... Хайде, лицето към земята!!! 4, 5, 6...
- А...? - вдигна въпросително лапа Но Щен Вълк.
- Не се скатавай!!! - изрева сержантът. - Прави муцунни опори и не ми се занасяй!!!
...
- Добро утро, мърди!!! - извика Сержант. - Представям ви ефрейтор Верг, той ще отговаря за вашата психическа и физическа закалка! - след тези думи сержантът се прибра в кабинета си.
- И такааа - доволно потри длани ефрейторът. - Днес аз ще отговарям за вас. Вземете тези неща.
"Тези неща" се оказаха четки за зъби.
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк въртейки замислено своята четка в лапа. - Това за какво ми е?! Днес вече си измих зъбите.
- Хъм - изсумтя и Сянка. - Мисля, че се досещам за какво са ни...
- И такааа - отново потри длани Верг. - Плацът има нужда от метене, вземете четките и започвайте!
- Знаех си - измърмори под нос сянката.
...
- Тези камъни там, онези - тук, а ей тия ги завъртете! - извика Верг. - Хайде по-живо! Действай, действай!
- Хъм - недоволно изхъмка Гар Ван. - Тоя даже не е оригинален!
- Не е нужно да е оригинален - сви рамене Черната Пантера Ра. - За да е неприятен...
- Хей, ти! - изръмжа ефрейторът. - Действай по-живо, че ще те...
- Не се хаби да ме прашиш - прекъсна го пантерата. - Не съм в твоята хранителна верига.
...
- Какъв е този звук? - попита Сянка. - Това стомахът ти ли е?
- Май да - извинително сви рамене Но Щен Вълк.
- Да и аз съм гладен... - измърмори сянката и извади две кифлички от джоба си. - Искаш ли?
- С удоволствие - с благодарност кимна вълкът и двамата задъвкаха с наслада.
- Хей! - изръмжа Верг. - Без закуски между храненията!
...
- Какво мислиш за Тях? - попита го Шира.
- Честно ли? - отговори на въпроса му с въпрос Сержант.
- Не, излъжи ме нещо! - подбели очи големият котарак от шестия пръстен. - Естествено че честно!
- Не мисля, че мога да кажа това, което мисля в момента - извинително сви рамене сержантът. - Преди да ми отговориш на един въпрос.
- Питай - подкани го Шира.
- Каква е причината Те да са при Нас?
- Един урок имаше нужда да бъде преподаден... - лаконично му отговори големият котарак.
- Аха - отсечено кимна военният. - На Тях или на Нас?
- Не мисля, че това е от значение...