Ламбо-Сайгон ....когато човек е млад и кръвта му ври, всичко изглежда достижимо. Тогаз и сили се намират за какво ли не. Корабът беше тъкмо разработен и командата от млади хора основно, действаше безотказно
============================================
Погледът му поглъщаше всяко движение, всеки пейзаж. Стоеше с часове пред навигационните карти и проследяваше всека миля от предстоящия път на кораба. Изчисляваше кога , къде ще минат и цъфваше вън или на мостика без да се мота в краката на вахтените, взрял се в брега покрай, който плаваха, запечатващ всичко от обстановката наоколо. Мечтата му се сбъдваше.->Далечният Изток! Отлепиха от кея на хубав ден - Никулден(по стар стил ). Все си мислеше и вярваше, че е на късмет и наистина беше. Хубавото се сбъдваше ден, след ден, един месец след друг, година след година.-> най-приятните досега.
Беше целунал борда на "Богдан" за сбогом, когато си тръгваше от него. Нали там изпита първите вахти сам и доби първите закалки в носене отговорност за съдба ...