Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибката. Този път беше златна. Извади кукичката от гърлото ù и понечи да я хвърли в кофата при другите.

- Чакай, друже! - обади се рибката. - Пусни ме обратно в езерото и ще ти изпълня три желания.

        Бате Янчо я погледна и каза:

- Да, ама аз, ако те пусна, каква гаранция имам, че ти няма да избягаш? - попита той.

- Ами аз каква гаранция имам, че ако ти изпълня 3-те желания, ти ще ме пуснеш? - попита тя.

- Еми, - започна бате Янчо - няма да рискувам, ще те нося вкъщи да те пече жената. - каза той и се усмихна ехидно.

- Добре, давай... жалко за трите желания... - каза рибката.

       Бате Янчо я погледна, спомни си приказките, които му бяха чели като малък, и реши да пробва. Метна рибката в езерото. Тя се показа и го попита:

- Давай сега... - но още недовършила, той започна.

- Искам повече пари!

- Какви пари те гонят тебе, бе! - извика с пискливия си глас. - Ти окраде народа, излапа каквото имаше, вземаше рекети и подкупи, бюджета източи... аз да не съм банка ДСК! Откъде да ги взема според теб? Да не падат от небето?

- Та нали си златна рибка! - ядосано каза той. - Имам право на три желания...

- Стига си викал и си погледни в краката. - каза му рибката. Бате Янчо се наведе и вдигна една монета.

- 5 стотинки! - извика той.

- В криза сме, вече няма какво да се прелапа. - скастри го тя.

- По-тихо! - извика един от колегите му. - Всичката риба плашиш така!

- Трай па ти, бе! - сопна се Янчо. Обърна се отново към рибката и подзе. - Добре, щом не можеш да ми дадеш пари, искам злато! - рибката скочи над водата, перна го с опашката по бузата и от устата на бате Янчо падна един зъб.

- Сега, като отидеш при зъболекаря да ти го прави, му кажи да ти сложи  златен и си уреден. Казвай третото желание...

- Третото! Как така третото - викна той.

- Виж, казвай третото или си отивам. - сопна се тя.

- Искам съвършен диамант! - каза бате Янчо

- Добре. Брой до 5 отзад-напред и ще го имаш.

- 5, 4, 3, - започна Янчо - 2, 1. Ох! - нещо го тупна по главата и падна в краката му. Той се наведе, вдигна го и го загледа. - Какво е това кубче? - попита той.

- Диамант. - каза рибката.

- Но това е синьо и е в целофан. - възрази бай Янчо.

- Абе, ти реклами не гледаш ли? - попита тя. - Защо ми се пулиш -„Калгонит -  диамантено съвършенство.” – изрецитира рибката. - Сега, ако ме извиниш, отивам да гледам повторението на „Листопад”, че вчера го пропуснах. - каза тя и се скри във водата.

                                                                                 ~*~