Лариса
Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали там всички крави са лилави като в рекламите?
Швайцария... там ще сме много – такива като мен – събрани на едно място. Казват, че било VIP.
Ще чакам, докато някой ми предложи да сме заедно.
Непрекъснато се питам: дали не трябваше да остана при Него. Живяхме двамата около два месеца. Обичах го. И той мен. (Надявам се.) Не си беше непрекъснато вкъщи. Все тичаше нанякъде- вгълбен и унесен. Тогава бях тъжна и неспокойна. Но върнеше ли се, цяла се отразявах в очите му. И ръцете му бяха такива едни... но най-много обичах косите му. Нощем заравях носа си в тях и заспивах щастлива. Понякога се карахме.(Знаете, как е в семействата...) След това бях изнервена и правех разни неща напук. Но най-хубавите ни мигове заедно бяха разходките в парка. Само двамата – аз и Той. Подаряваше ми цялото си внимание и все повтаряше името ми – ту нежно, ту някак престорено строго.
Не знам, дали Той е Голямата Ми Любов. (Може да срещна Голямата Си Любов в Швайцария.) Но Той си остава Той. И знам, че никога няма да го забравя. Такава съм аз.
Вярна до смърт. Обичаща до смърт. КУЧЕ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени