Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обичайното, а станеше ли дума за съществуване според човешки правила - нищо не й се отдаваше по-трудно.
Вие ще се учудите и кажете: “Какво означава да си пазител на времето? Не е ли то пазител на живота и портиер към отвъдното? Кой е тъй могъщ и вещ, че да пази самото време? И от какво?”
Малцина знаят, че отвъд границите на човешкото ни познание съществуват светове и създания, каквито дори най-смелото въображение не би могло да пресъздаде. Леда бе портиер към тези светове и пазителка на нашия - света, управляван от най-относителната физична величина.
Тъй като пазеше времето и стоеше с единия крак отвъд нашия свят, Леда не пребиваваше в човешкото настояще, нито пък минало, а бе направила разкрач ...