Лек инат
Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
Запозна се с едно момче, хареса го. И нещата взеха, че се получиха. Излизат вече няколко месеца. Проблема обаче е, че той е студент и учи далечко. Прибира се в родния си град през седмица и тогава се виждат. Те си ставаха все по-близки. И вечерта преди да си замине отново се били разбрали да излязат някъде.
Тя се облякла, накъдрила косата си, леко се гримирала, дори мушнала новите си токчета и пуснала лаптопа.
- Хей, къде си? - писа му тя.
- Вкъщи, лежа си.
- Ще излизаме ли?
- То вече е 8:30...
- Смисъл?
- Смисъл, няма смисъл. Уморен съм, досега помагах на баща ми.
- А, ясно...
- Ела към вкъщи ако искаш, ще гледаме някой филм, на мен не ми се мърда.
Тя се разочарова, отпусна се на дивана и свали обувките си.
- Нали си изморен, няма да дойда, почини си :)
- Както решиш.
- Отивам да хапна. - тя излезе от линия.
Гордостта винаги я водеше до подобни глупави ситуации. Той вероятно наистина бе уморен, но тя го прие лично. Чуха се след ден. Скараха се. Тя му каза, че се е обидила, развика му се, той се извини, не предполагаше, че приема така нещата. Помоли я да му казва каквото чувства и мисли без излишни инати. "Аз съм си такава, свиквай" каза тя. После се сдобриха. Всичко беше нормално, освен това, че пропуснаха ценен момент заедно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Xpl Всички права запазени
