Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
 Запозна се с едно момче, хареса го. И нещата взеха, че се получиха. Излизат вече няколко месеца. Проблема обаче е, че той е студент и учи далечко. Прибира се в родния си град през седмица и тогава се виждат. Те си ставаха все по-близки. И вечерта преди да си замине отново се били разбрали да излязат някъде.
Тя се облякла, накъдрила косата си, леко се гримирала, дори мушнала новите си токчета и пуснала лаптопа.
- Хей, къде си? - писа му тя.
- Вкъщи, лежа си.
- Ще излизаме ли?
- То вече е 8:30...
- Смисъл?
- Смисъл, няма смисъл. Уморен съм, досега помагах на баща ми.
- А, ясно...
- Ела към вкъщи ако искаш, ще гледаме някой филм, на мен не ми се мърда.
Тя се разочарова, отпусна се на дивана и свали обувките си.
- Нали си изморен, няма да дойда, почини си :)
- Както решиш.
- Отивам да хапна. - тя излезе от линия.

Гордостта винаги я водеше до подобни глупави ситуации. Той вероятно наистина бе уморен, но тя го прие лично. Чуха се след ден. Скараха се. Тя му каза, че се е обидила, развика му се, той се извини, не предполагаше, че приема така нещата. Помоли я да му казва каквото чувства и мисли без излишни инати. "Аз съм си такава, свиквай" каза тя. После се сдобриха. Всичко беше нормално, освен това, че пропуснаха ценен момент заедно.