stormwatch (Христо Ангелов)
44 1039
14.11.2015 г., 19:17 ч.

Лек обяд в Барселона 

  Проза » Хумористична
1252 4 16
5 мин за четене

   Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- доволен на софийското летище. Отидох с няколко часа по- рано (винаги правя така когато ще ходя някъде, да не би да тръгнат без мен :) ), минах граничния контрол (аве, да попитам- при проверка винаги ли ръцете на митничарите са толкова палави или просто тоя, който ме провери нещо ме харесваше, ха-ха ?) и с типичната за мен отвеяност без малко вместо на самолета за Барселона, да се кача на самолета за Париж (но това е друга история :) )...

   Полетът мина добре. Е, стюардесите бяха леко досадни (да ве, да - ще им давам няколко евра за една вафла :) ) и след около два часа през илюминатора съзрях очертанията на финалната спирка от пътуването ми. Моите хора ме посрещнаха и настаниха. Нощите минаваха бързо и следващите дни бяха смесица от чудесно слънчево време, чудесни слънчеви емоции и обиколка от забележителност на забележителност (Аквариума, "Саграда фамилия", Зоопарка, Готическия квартал...). Какво да кажа- хубав град, хубави хора, по улиците можеш да видиш всякакви странни птици...

   Недовършената катедрала на Гауди, "Саграда фамилия" ми беше нещо като отправна точка. Самите жители на Барселона се разделят на две в мненията си за нея. Според едните довършителната част, която тече в момента е чудесна и много впечатляваща, а според другите- храма мяза на декор от "Междузвездни войни". При една от многото си обиколки в тази част (преборвайки се за пореден път с пълчищата японци с големите им глави и още по- големите им фотоапарати :) ) огладнях. Домързя ме да отида до местата, на които се хранех обикновено и реших да потърся нещо наоколо. В лабиринта от улички си харесах едно ресторантче, което ми се видя приветливо. Тананикайки си (естествено) "La Sagrada Familia" на Alan Parsons Project влязох вътре.

   Мястото не беше никак лошо. Няколко маси, украса от дракон и китайски фенери, на стената - плазмен телевизор. На една от масите бяха насядали неколцина от местните, пийваха и зяпаха плазмата- мисля, "Формула 1" (спорт, който никога не съм разбирал) - в продължение на часове някакви хора въртят "геврека", обиколка след обиколка след обиколка, едно и също - добре, че поне започнаха да снимат състезанията от хеликоптер, човек да види малко пейзажи и красиви гледки). Местните ми се видяха съмнителни типове- космати, брадати и рошави (и това го казвам аз- космат, брадат и рошав, хм, лицемер, ха-ха). Кимнах им за поздрав.

   Посрещнаха ме две китайки. Едната беще стара- много стара (може би помнеше построяването на Великата китайска стена :) ), другата млада- може би на около 20 (с тези дръпнати очи е трудно човек да прецени :) ). Старата ме посрещна с типичната широка, заучена и изкуствена усмивка казваща- хм, поредния глупав турист. Направи ми знак да седна, аз и направих знак да ми донесе някакво меню. Избрах си маса, отпуснах се приятно и се загледах пак в двете ми домакинки. Установих, че младата има готин задник, Старата- не чак толкова :) ...

   Не знам английски (а испански- още по- малко) и сред кашата от неща в менюто една от малкото познати думи бе "chiken". Посочих им да ми донесат една порция и бира. След има- няма 20 минути поръчката ми пристигна. Ухаеща много добре порция с гарнитура от зеленчици и не особено добре опечени картофи, а в средата и- най- едрото пилешко бутче, което съм виждал, сочно и с препечена кожичка (както го обичам). Казах си- гледай културна, европейска, напреднала държава. Всичко им е по- по- най-, даже и бройлерите им са по- хубави от нашите. Отпих глътка бира и се залових да опустошавам обяда си.

   На бара между Старата и Младото гадже май назряваше нещо като малък конфликт. Младото гадже се обърна към Старата:

   - **&#*)## (хм, разговора не започва добре)

   Старата троснато и отговори:

   -&№*##$)#!! (е, хайде де, чак пък толкова- не го вземай толкова навътре!)

   Другата естествено не и остана длъжна:

   - $@##№##$!!! %## (еее, бива ли така- та тя би могла да ти бъде пра- пра- пра- прабаба :) ...)

   Старата с още по- голямо настървение (даже ми се стори, че от очите и започнаха да изскачат пламъци :) ):

   - ##(&&*№%%*#!! ##@#$!!! (аааа, това май вече не трябваше да и го казваш! А и какво общо има тук майка и ?!? :) )

   - !#@$$###(&$%#$$!! (*&&#!!!! (е не, сега и ти наистина прекали! )...

   Виждайки накъде отиват работите очаквах младата да се втурне вътре в кухнята, да изскочи със зловещо проблясващ сътър и да се разиграе сценка "а ла Стивън Кинг" ( мнооого "а ла Стивън Кинг"). Естествено наум обмислях тактиката си за бягство- в такива моменти е излишно човек да проявява глупава, безсмислена смелост :) . За моя изненада обаче младата измърмори под носа си още нещо на китайски, обърна се и повече не я видях. Изгубих интерес.

   Националният музей на изкуството в Барселона представлява наистина прекрасна сграда. Построен е в началото на 20- ти век, богато украсен, с едни големи стъпъла водещи към него и красив фонтан отпред (който през нощта разиграва впечатляващо светлинно шоу). Аз като художник с часове разглеждах произведенията вътре- олтарите, скулптурите, картините на Рубенс, Ел Греко... А най- ме впечатли шедьовъра на... "Bravo! Bravo!" развикаха се съмнителните типове от съседната маса изкарвайки ме от творческия унес (явно техния човек водеше поне с една обиколка пред останалите). Доядох си обяда, платих си и излязох.

   Хм, беше вкусно пиле, но защо имам такъв малко странен вкус в устата?! Гмурнах се в тълпата. Не, наистина- какво не е наред?!? Щракнах няколко снимки на стара къща с палма отпред (станаха размазани). Какво не е наред?!?! Голямо бутче, но нещо в разположението на костите... Какво не е наред ?!!?!!? Какво не е наред ли (ама и аз съм един, докато зацепя ще свърши лятото и ще настъпи есента :) ) - ами, много просто. Никое пиле няма чак такива големи кълки (даже и хранено с ГМО, хормони на растежа и други подобни вкусотии :) )... Пилетата наистина нямат такива големи кълки, но КОТКИТЕ- да :) !!! Бляяяяяяххх!!!!!!! Е, не повърнах де (мисля, че съм прекалено стиснат за да върна нещо, което вече съм поел, ха-ха и за което вече съм платил)...

   Любопитен съм. Много. Винаги съм бил любопитен. Предполагам всяка история би трябвало да завърши с поука и затова най- подходяща за финал тук мисля е популярната фраза:" Любопитството убива котката." Или както в моя случай- котката я убиват китайците и ти я сервират на центъра на Барселона, за един лек обяд ;) ...

   П.П. Това е първия ми опит да напиша разказ (като изключа съчиненията, които трябваше да правим в училище). Историята е реална. И искам специално да благодаря на Ева (Evetometal) за поощрението :) ! Без нейния съвет и побутване този разказ никога не би се появил...

  

© Христо Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имам идея, но ще ти я кажа на ушенце
  • Пуууу, язък ! Не мина номера на китайката (уфффф, понякога "оргиналния" ми хумор няма граници!- "номера на китайката", коооолко "остроумно" само, хъ-хъ!). Е,нищо де- поне опитах.

    Да, ве, да- ти шъ кажиш чи съм изостанал ! За твое сведение от половин година съм си набелязал двойка прилепи (мисля, че са семейство), които са си свили гнезденце ей точно тук, до семейство паяци, в ъгъла над компа (което пък ме подсеща, че е крайно време да изчистя ш*бания апартамент :D )... Та, тия прилепи ми изглеждат вече достатъчно добре угоени, само трябва да ги подмамя по някакъв начин (какво ядат прилепите? - нищо,шъ погледна в Уикипедия, там шъ знаят ) и довечера шъ си устроя една гала-вечеря с крилца, бутчета, карантийки :D ... Теб ще си помисля дали да тъ поканя ...
  • Ниможи! Щот не искам да изглеждаш кат китайски мандарин. Колкото до крилцата... Ма мноу си изостанал, начи! Сега е на мода крилце от прилеп :р
  • Щураче, то ти каза, че инцидента няма да е по китайски, ама шъ можи ли все пак да поразмислиш и да включва една/две/три китайки под формата на медицински сестри, например? Ся, дет' са вика- не го прайш тоя инцидент за чужд човек ! Свои хора сме! Тук сички сме "Откровенци"- кат братя сме...ъъъ, в случая с теб сме кат' брат и сестра, де ...
    Да, ве, да- крилце. То и там няма гаранция ко шъ ти сервират. Е, поръчваш си например пилешко и к'ва е гаранцията, чи няма да ти сервират горен летателен крайник от гълъб ? Или от чайка? Или още по-зле- от дълбоко замразено във фризера крилце от птеродактил :D ?
  • Ще имаш. Отивам да ти приготвя инцидент Споко, няма да е по китайски. И за да си абсолютно спокоен, ще е крилце
    Първият път си го минал, вече не си девствен, така че давай смело
  • Благодаря, Веси ! Ами, то е само тоя, нямам други. Някак инцидентно го написах тогава . Пък и не съм много сигурен дали потребителите/читателите в "Откровения" ще имат силите и нервите да изтърпят още глупости, написани от мен :D ...
  • Много оригинално! Ще ми е интересно да прочета още разкази!
  • Аааа, много дълго беше- три дни и три нощи шъ трябва да напиша специален разказ ... Даже се надявах да попадна на някоя такава, древноримска оргийка (чувал съм, че там много ги разбирали тия работи ), ма не остана време за това- шофьора много бързаше да са прибере в България...
  • Аааа, рисувам аз, чак ръката ми се схвана от рисуване ... Да, идеята ти за "Раждането на Ева" звучи примамливо, одобрявам я ... То аз между другото съм виждал "на живо" и "Раждането на Венера" на Ботичели (това стана кат' ходих в галерия "Уфици" във Флоренция- имам и снимка от покрива на галерията, която ти беше харесал, благодаря ти още веднъж за което ). Ей, ама убих са да са хваля 'неска ( с метафори, без метафори вече ме изгуби, възгордях се ) то не беше Париж, то не беше "Уфици" ( а споменах ли, че съм ходил и във Вечния град- Рим ?)...
  • Аааа, то такова- аз все пак отидох в Париж (доста преди този случай в Барселона). И в Лувъра ходих (даже се пробвах да крадна оная, известната мома, Джокондата и викат , ма тия французи много захитряли, ве -наслагали камери навсякъде и зеха, чи мъ 'фанаха )... А после кат' са почнаха едни разпити, не ма остайха на мира- едва, едва са измъкнах ... Ще помисля над предложението ти за следващия ми шедьовър ...
  • Благодарско, Метеорски ! Ми да ти кажа честно- аз от тогава пилешко не кусвам (ей сега например станах, сипах си в паничката мюсли и кротичко си зобя , четейки коментара на моя приятел Метеор в тая прекрасна, слънчева съботна утрин). По казус номер 1- наистина бяха двупосочни билетите (хванах ги на промоция и знаеш- стипца кат’ мен не би пропуснала повода да “намаже” нещичко ). По казус 2-мдаа,прекрасно те разбрах- те зъбите на младите само дращят ... По казус 3- прав си, Тя (с главно “Т”) е навсякъде ... Иначе, за разказа- сега бих променил и доизкусурил някои неща. Например, много по- добре би ми стояло ( и някак уж по- забавно) ако в пасажа при проверката на летището бях добавил и:”... и ПРЕЛЪСТЕН И ИЗОСТАВЕН с типичната за мен отвеяност без малко вместо на самолета за Барселона, да се кача на самолета за Париж...”. Карай, като за първи опит- става разказа .
  • Благодаря много ! Ами аз това всъщност го написах просто за забавление и разтоварване, без никакви претенции за художествена, литературна и всякаква друга стойност ...
  • Ама хич не е лошо.
  • Благодаря! Отначало се чудех дали да не го публикувам в раздел "Пътеписи", после реших, че тук стои по- добре...
  • Много забавен си приятелю! Ще те чакаме пак
  • Благодаря ти много, Ева! Ха-ха, да и аз вече като видя някъде китайски ресторант и го заобикалям от километри . Първоначално идеята ми беше диалога между двете китайки да го напиша с йероглифи (за по- автентично). Нямам такъв шрифт в Уърда си обаче, а и не бях сигурен ако взема йероглифи от нета как ще излезе тук, в сайта. Затова използвах тези разбърканите знаци (така пък май стана по- интересно )...
Предложения
: ??:??