Романтик (Христо Костов)
403 16192
6.06.2007 г., 20:05 ч.

Лекарска история  

  Проза
1771 0 20
4 мин за четене
 

Седяхме с моя колега д-р Станев в градинката пред болницата и пиехме кафе. Току що беше привършил работния ни ден и чаках жената да мине да ме вземе. Станев помоли да го хвърлим до някъде и докато чаках жената се разприказвахме. Имаше към половин час време и полека разговора се насочи кой как е почнал.

  • - Дойдох от провинцията в големия град. Тук перспективата за развитие беше по-голяма. Но дали щеше да е всичко така, ако не беше съпругата ми...
  • - Защо тя? Да не е дъщеря на някой?
  • - Не. Но е страшно амбициозна. И благодарение на нейната амбиция да се докаже, аз също се стремях да не изоставам. Макар, че бях по-напред, казано. Всичко обаче започна в далечните години на социализма.
  • - Защо тогава? Доста отдавна.
  • - Още тогава започна моята история. Бяхме на хижа и вечерта изпили малко алкохол(колко ли ни трябваше да се отнесем), решихме да пощуреем. С нас имаше деца от по-малките класове и едно от тях дошло с пионерската си връзка. Та намирам я аз и я вързах на главата на нашата комсомолска секретарка. Тя клюмаше пиянски и се хилеше глупаво. „Като Червена шапчица е с тази забрадка. Не бе, викам аз, като червена баба Яга." Хубаво ама се намерил някой и ме натопил щом се върнахме. Минах метър, не ме изключиха от комсомола, ама поведението и разни там в характеристиката. Отидох да следвам медицина. Влязох където се вика с последния влак. И после всичките години пак се скапвах. Колегите по купони, аз четене. И все нещо не стигаше да взема добра оценка. Но успях да завърша и ме разпределиха в едно село, толкова далече от моя град, че ако исках да си отида, два дни път имах. Но приех това за нормално и без да се оплаквам (не че имаше на кой) хванах автобуса, после друг и пристигнах там. Хубаво селце. Харесах го от първия път. В една сграда беше кметството, училището и моят кабинет. Имаше и голяма стая с няколко легла. Ако станеше нещо спешно. На квартира отседнах у леля Минка. През две къщи от кметството. Тя живееше сама със снаха си Елка и трите внучета. Сина и беше починал преди четири години. От тогава Елка нещо се поболила. Заинтересувах се от нея и реших да узная цялата история. Вечер щом се приберех, канех леля Минка и Елка на ракийка за компания. Разговаряхме за много неща. Повече леля Минка разказваше. Но винаги към девет отиваше да си ляга. Тогава ние двамата с Елка започвахме нашите разговори. Първите дни тя беше резервирана към мен, но постепенно се отпусна и започна малко, по малко да ми разказва историята си. „ Омъжила се рано, веднага след училище. По-точно омъжи ли я родителите и. Без да я питат иска ли или не. Но нали била така възпитана го приела като даденост. Мъжът и не бил лош човек, работлив. Работел тракторист в ТКЗС -то. Е, обичал да си пийва, но то не било грях според традицийте в селото. Първата вечер след сватбата, като си легнали не я бавил много. Запретнал бялата рокля и без много думи и нежности я обладал. После за да и покаже кой ще командва и забил три-четири бързи шамара. От унижение и болка тя се свила в един ъгъл и така престояла до сутринта. Слушайки как той се хвали отвън на пияните си приятелчета. Не и посегнал повече да я бие. Но и сексуално не я поглеждал много, много. В седмицата веднъж, два пъти и толкоз. Тръшнел я на леглото, няколко движения и край. С това се изчерпвало всичко. Но явно му било силно семето. За пет години му родила три деца. Две момичета и момче. Те и били утехата. Добре, че и свекървата била кротка жена. Много се разбирали. Докато не се случило нещастието.Запил се мъжът и в кръчмата и нещо се запрепирали с приятелите. Кой, какво и отишли да се надпреварват с каруците. Нейния бил напред, но нали бил пиян паднал. А задните минали през него и го прегазили. От тогава с Елка нещо станало. Не говорела въобще с никой. Не, че и преди говорела, но сега съвсем млъкнала. По някоя дума на децата и свекървата. В селото я кръстили лудата Елка. Без никой да разбере защо е така."
  • - После какво стана? - попита Станев.
  • - Лятато отмина, есента също и събирането вечер го правехме в моята стая. Леля Минка сготвеше, Елка направи салатката и сядахме. Между разговорите леля Минка току подхвърлеше: „ Вие що се не съберете, а докторе? И децата свикнаха с теб, и с Елка се отнасяш като с човек." А Елка се изчерви и рече: „ Е, па ти мамо...Той, доктора ще си иде от тука и ще си намери някоя гражданка. За какво съм му аз прецъфтялата вече." А аз се усмихвам загадъчно. Досещаше се хазяйката, че не бях безразличен към Елка. Така една вечер след като останахме сами и вече си бяхме изказали почти всичко я попитах: „ Елке, харесвам те! Искаш ли да се съберем? Какво повече да търсим." И без да дочакам отговор от нея, станах и я целунах. От целувката ми тя потрепера. Прегърнах я и я отведох до леглото. Нея нощ Елка се почувства за пръв път жена. На сутринта отидохме при леля Минка и и разказахме всичко. Женицата се разплака. Пролетта се оженихме. Децата ги осинових, а Елка ми роди още едно. Момченце. Когато ми свърши разпределението останах още някоя година. Докато отрасна малкия син. После дойдохме тук. При леля Минка ходим през отпуската. Не я забравяме. Елка се амбицира и тя да се докаже, че може да върши нещо полезно. Сега е в една фирма служител. Впрочем, ето я идва.
  • - Интересен е живота ти, колега. Какво да кажа. Бъдете живи и здрави!

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??