16.09.2014 г., 10:20

Леля Дена

946 0 2
1 мин за четене

 

       Леля Дена е емоционална жена. Винаги добре си е гледала семейството и къщата. С готовност помага и на съседите си. Когато има някоя работа да се свърши, не чака на другите, а бърза да я приключи. Дори и на мъжа си не отстъпва. Докато той даваше дежурства в пожарната и често отсъстваше, тя поемаше и неговите задължения. Говори малко по-високо и не винаги издържано, но думите не звучат грубо от устата ѝ.

       Когато си ходех през ваканциите, тя беше в силните си години. По цял ден си играех с нейните деца и се радвах, когато ни черпеше с нещо. Я тутманик, я баница – домашно и вкусно. С цвета и аромата на бабините рецепти.

       Малко по малко разредих гостуванията си. Хиляди неща се промениха. Променях се и аз с възрастта, но тя си оставаше същата. Срещите ни вече не бяха така чести, а престоите ми ставаха все по-кратки.

       Веднъж се засякохме в автобуса. Тя се връщаше от пазар, а за мен това беше първият ден от извънреден отпуск, който бях определил за най-близките ми и все по-липсващи хора. Едно от последните ми ходения до там.

       - Здравей, Емо! – зарадва ми се тя. – Кога си тръгваш?

       - ?!

       Усетила неловката ситуация, леля Дена побърза да уточни:

       - Кажи докога си тук, за да ти направя тутманик и да те поканя у дома. Имам внуче и искам да почерпя.

       Не можах да ѝ отговоря. Обещах да се обадя, но не намерих време да отида. А, може би, трябваше...

 

10.03.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не трябва да изпускаме такива мили моменти! И аз имам...
    Кратичко,, но казваш много!
  • Живота променя всички ни,така ни завърта в своя вихър,че трудно понякога можем да преценим постъпките си...!Харесах!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...