Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориците му и да въздъхне със задоволство, притворила очи, сякаш открила рядък бисер. Магда обичаше да чете. Това беше нейното бягство от света, който не ù харесваше, но протестите ù се изразяваха единствено в това, да си плаче тихо на воля в стаята си. Книгите бяха нейното спасение и умиротворение. Имаше множество награди – книги от местната библиотека за най-редовен читател, които ревниво пазеше във витрината на личната си малка библиотека. Заровена в собствения си свят, Магда често си мислеше за това, кога ли щеше да порасне и дали въобще щеше да ù се случи, и да вземе живота си в ръце, както обичаха да се изразяват онези, възрастните, задомените и дълбоко в душата си отегчените от всичко хора ...