18.07.2008 г., 7:51 ч.

Летни небивалици. Показание 

  Проза » Хумористична
1491 1 6
6 мин за четене
 

Летни небивалици 

Показание

 

От Олимпий Здравков Попграматиков, роден на 29.02.1980 в с. Блатец обл. Бургаска, ЕГН 800229хххх, л.к. 555444ххх , образование средно, живеещ и работещ в к.к. Слънчев бряг, упражняващ професия сервитьор в х-л „Антигона".

 

Аз, долуподписаният Олимпий Попграмитиков, собственоръчно и без какъвто и да е натиск от страна на разследващите полицейски органи реших да дам тези свои показания и с тях да умия срама, лепнат на милата ми татковина, а в частност и на мен - нейния буден син. Всичко започна на 24-ти миналия месец, малко след полунощ,  когато в частен разговор с лицето Венец Славеев, пиколо в нашия хотел, споделих несподелените си чувства към г-ца Сийка Кайсиева - камериерка в същия хотел. Тук трябва да отбележа, че х-л „Антигона" е уважавано заведение за отмора и е високо ценено сред волнонаемните строителни работници от графство Девъншир, с чийто профсъюз нашият управител е сключил шефство-договор за следващите пет сезона.  Веднага след като споделих за въпросните чувства, вече съжалявах, защото лицето Славеев е виден зевзек и подигравчия, а също така и недоучил студент по английска филология. Като такъв той неведнъж е изтъквал физическата ми прилика с някой си Алън Кьонигсберг, по прякор Уди, и се е подигравал на трудните ми контакти с противоположния пол и изчервяването ми при разговор с него. Този път обаче Славеев каза, че ще ми помогне да се разделя с така дълго продължилата ми девственост и да направи така, че Сийка да ревнува. Отначало аз не му повярвах, но когато той ми поиска за целта деветдесет и шест лева, разбрах, че не ме лъже. Защото когато човек плаща за нещо, го получава, а ако само му го обещават - не го получава. На въпроса ми: „Защо точно деветдесет и шест лева?" пиколото отговори: „Защото е с ДДС." Ако не съм искал фактура, можело и само за осемдесет. Като честен данъкоплатец реших да платя ДДС-то и предадох исканата сума на Славеев, за което получих квитанция, а фактура ще получа идния месец, когато приключи процедурата по пререгистрация по ДДС на фирмата му. За изпълнение на плана пиколото поиска на заем за няколко дни очилата ми с дебели рогови рамки и една от униформените ми бели ризи. Дадох му необходимото, защото имам резервни.

През следващите няколко дни нищо не се случи. Но когато пристигна новата смяна от Кралството... Същия ден бях втора смяна в ресторанта. На вечерята усетих, че нещо не е наред. Отвсякъде ме пронизваха десетки женски погледи. Усетих, че лицето ми пламва. Но трябваше да се заема със служебните си задължения. Когато започнах да отсервирам част от посудата от маса номер осемнадесет, усетих как под покривката нечия ръка се плъзва от коляното ми нагоре и нагоре. От едната ми страна седеше мистър Смит. Ръцете му бяха заети с „Пурата на Чърчил" или по-точно с ножа и вилицата, с които я режеше. От другата ми страна се бе разположила мисис Смит. Погледът и блуждаеше някъде встрани, но ръцете и бяха под покривката и съдено по движението им, търсеха нечия друга пура. В този момент усетих как вече използваните порцеланови чинии подскачат от ръцете ми, минават на милиметри от главата на мистер Смит и се стоварват с трясък на пода. После времето започна да тече по-бавно. Дори звуците пристигаха до ушите ме провлачено. Въпреки това успях да различа думите: „Жребецът, жребецът! Това е той!"  И всички бяха вперили погледи в мен. Оттеглих се с пищящи уши. През следващите дни навсякъде бях пресрещан от разгонени англичанки на средна възраст с неприлични предложения. Най-накрая не удържах и последвах една от тях към стаята и. И вероятно още тогава щях да съм се разделил с девствеността си, ако в коридора не бяхме срещнали Сийка. Тя ми хвърли такъв многозначителен и изпиващ поглед, че аз се смутих и побягнах. Опомних се запъхтян чак на рецепцията. Там едно от момчетата, Митко, ме изгледа уплашено. Явно видът ми е бил страшен. Обясних му всичко, а той се засмя. После ми разказа. Да вземе онова пиколо да му иска всички имейли на старите ни гости от предишните смени. И като им напускал едно и също писмо. „Така и така, аз съм адвокат и имам оплакване от други, почивали в хотел „Антигона", че са заварили в стаите си сервитьор и камериерка да правят секс. Вие виждали ли сте ги и искате ли да се включите в оплакването, с цел минимизиране направените разходи по почивката?" Че и снимка им изпратил лицето Славеев, а на снимката аз и Сийка се натискаме в една хотелска стая! После като се размислих, това не съм бил аз, а той с моите очила, ама нали скриват половината лице... И като решили пустите му англичани да изкарат някой стерлинг! Наредили се на опашка пред полицейското в графство Девъншир и като завалели едни оплаквания! На 25-ти между два и четири съм бил видян да правя секс в дванадесет различни стаи, на 26-ти - в осемнадесет, а на 27-ми само в четири! И всички мен описали! Е, как няма да ми излезе име, че съм жребец? Разчула се работата из графството, хукнали всички за Слънчев бряг да видят това чудо на природата. Добре, ама работата се размирисала, стигнала и до някой си Форин Офис, а чрез него и до Външно министерство, станало направо межународно положение. Туй го разбрах в последствие от вестниците и телевизията и веднага щом научих, реших да дойда и да дам показания, за да спестим на отечеството и на родния туризъм несправедливи обвинения. За въпросните дати имам алиби, което може да бъде потвърдено от градинаря бай Добри (не зная фамилията му),  с когото всеки следобед играем шах. С настоящето декларирам, че в хотел "Антигона" никога и по никакъв начин не съм правил секс в стаи на гости на хотела, а и изобщо. Декларирам още, че не желая да повдигам оплакване срещу лицето Венец Славеев, защото въпреки емоционалния стрес, който ми причини, не питая лоши чувства към него. Благодарение на неговите героични усилия, от снощи аз съм щастливо сгоден за г-ца Сийка Кайсиева, бъдеща Попграматикова и най-важното - тя ми обеща довечера вече да  не съм девствен! И понеже когато е само обещание, може да не се изпълни, аз и дадох хиляда и шестстотин лева за сватбена рокля и обувки, които тя замина да закупи в Бургас с бъдещия ни кум Венец Славеев. 

За верността на написаното отговарям пред цялата строгост на закона.

 

Подпис: Олимпий Попграматиков

 

Снел показанията:    не се чете

                       мл. инспектор П. Перпериконов

 

© Пер Перикон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да чакаме ли продължение за Сийка Славеева и нейния кум Попграматиков?
    Поздрав, Пер и благодаря за настроението!
  • Оле!!! Олеле!!! Направо нямам думи, много ми хареса!!!
  • Хихихихи - Добре дошли в к.к. Слънчев бряг ))))))))
  • Ето че най- после попаднах на нещо хубаво. Много приятно разказче. Чувството за хумор е дар божи.
    Поздрави.
  • ахаххаахха - нека почака да почне отпуската
Предложения
: ??:??