"Лице в лице с миналото"

                               от Елена Михайлова

Валерия гледаше от прозореца как дърветата  препускат от самото  движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно място - извън града. Преди време беше тук на почивка с тогавашния си приятел, който за съжаление или за радост ( по скоро радост) не му хареса изобщо мястото скараха се и той я напусна. След този случай, Валерия  реши да остане за по дълго в селцето.... "Може пък да ми се отрази добре" беше казала на приятелката си по време на обичайния им телефонен разговор. И точно така стана . Запозна се с хората от селцето ... играеше си с децата им... неусетно се превърна в една от тях. Всички я харесваха и тя ги харесваше, разбира се. Но едно запознанство беше специално за нея....в момента, в който видя Галин, тя усети, забравените след бившия й "пеперуди" в стомаха. Беше взаимно. Искрата пламна и при двамата.... станаха неразделни.... изживяха прекрасни мигове. Никой от двамата не мислеше за бъдещето - наслаждаваха се на момента. Докато не дойде деня, в който, Валерия трябваше да си тръгне. Имаше свой живот и за съжаление трябваше да се върне в реалния свят. Още помнеше деня на заминаването си.... Сбогува се с всички, освен с него ( нямаше сили за това) остави го за накрая. Както винаги той беше до нея и я подкрепи, прегърна я каза с усмивка : "нищо не е свършило, ще ти идвам на гости". И го направи. От както Валерия беше в града, той ходеше при нея. А през останалото време си пишеха денонощно. С времето тези съобщения и това внимание, обаче намаляха...ставаха все по редки... Галин се отдръпна от Валерия...тя от своя страна прие неговия избор, защото явно така трябва.... истината беше, че хич не и беше лесно, но в крайна сметка успя.... донякъде....
Един ден детето на хазяйните й от селцето й се обади да я покани на училищното тържество по случай празника на китното селце. Валерия нямаше как да откаже на детето и на хазяйните си, тъй като вече се  беше изчерпала откъм оправдания ( и преди я канеха, но тя отказваше). Пък и детето беше тооолкова сладко....
Направи всичко възможно да отложи колкото се може повече, това пътуване, но вече беше време. Трябваше да се изправи пред Галин. И ето я сега...пътува към селцето с най добрия си приятел. Взе го за подкрепа.
- е, готова ли си да го видиш отново? - прекъсна мислите й приятеля й
Валерия изохка и каза : 
- по готова няма да стана... всъщност какъв е шанса да не е на тържеството? 
Приятеля й само се изсмя
Спряха колата точно пред  всички и докато, Валерия успее да слезе, вече беше нападната от децата, които моментално я видяха и хукнаха към нея.
Тя се засмя и извика : "ще ме съборите!"... последваха смях и детска глъч...За щастие на Валерия през цялото време беше твърде заета с децата и с останалите, че да мисли за неизбежната среща с Галин. Той от своя страна беше на друго мнение.. наблюдаваше я отдалеч и изпитваше желание да я заговори, да я прегърне, както преди...
 още като разбра, че Валерия ще идва се зарадва. Наистина се зарадва. Спря да и пише, но не я остави никога.... през цялото това време знаеше всяка нейна крачка.... питаше приятелите й , за всеки нейн  успех и всеки неуспех. Без тя да знае...наложи му се да я гледа отстрани, свикна с тази мисъл. Направи всичко това за да я предпази....след като си тръгна Валерия, Галин страда много... нищо не го интересуваше, освен нея... една вечер се събра с приятели ( уж да се разведри), напи се и приспа с едно момиче, което го харесваше ..да, беше грешка и на другия ден съжали но беше късно .... не след дълго разбра, че момичето е бременно. Не посмя да каже на Валерия и избра по лесния път - да се отдръпна от нея.... досега се справяше идеално. Защото Валерия така и не дойде повече в селото.
Но ето я сега седеше пред него. Галин завидя на децата, че имат вниманието й. "Поне не разбра истината" помисли си той. Докато се усети, тя вече го беше видяла и вървеше към него.... сърцата и на двамата препускаха лудо, но никой не показа слабост. И двамата бяха хладнокръвни...
- здравей , как си? - успя да каже тя 
Докато събираше смелост да и отговори към тях се приближи бременната му жена...
- скъпи,  лошо ми е , хайде да си ходим! - каза тя лигаво,  обърна се към Валерия и добави : ооо ти си тук! 
Валерия мразеше тази жена, още от преди...не стига това, ами се оказа бременна от Галин... обзе я болка и тъга...в главата и се биеха въпроси без отговори... смесица между яд и болка .... погледна Галин и разбра всичко ( достатъчно добре го познаваше)... странно, но все още умееха да се разбират с поглед. Преглътна мъчително всичко, което изпитваше ,усмихна се и каза : 
- да ... децата ме извикаха....честито - показа корема й
Преди Галин да каже каквото и да Валерия се върна на празника. Такава каквато е - весела и щастлива.
Някои връзки си остават уж, в миналото, но не съвсем.....