19.12.2013 г., 21:05

Личен пример

1.8K 0 2
1 мин за четене

ЛИЧЕН ПРИМЕР

 

  Ние сме три сестри - аз съм най-голямата. Дали е имало по това време детски градини - не знам, но знам, че мама не работеше, да може да ни гледа. Дипломирана шивачка, тя шиеше само на съседки я блуза, я пола срещу бруст сланина или парче сирене. Издържахме се от чиновническата заплата на баща ми. Мама преправяше от таткови и нейни дрехи на мен, от моите на сестрите ми, но винаги бяхме чисти и спретнато облечени. Не сме били бедни, но живеехме скромно. Месо рядко виждахме на трапезата, но пък татко много държеше да имаме всичко най-необходимо: мляко, сирене, масло, яйца. Обичаше да казва, че по-добре да дадем парите за храна, вместо да пълним джобовете на докторите. Зимно време винаги ни купуваше течно рибено масло. Ние се мръщехме, но той беше неумолим. Изпием маслото от лъжицата, стиснали с два пръстта носа си, и веднага пиехме зелева чорба.

  Родителите ми имаха принцип: никога не се караха пред нас, децата, и никога не ги чухме да се оплакват от трудния живот и малкото пари. Проблемите ги решаваха сами в спалнята.

   В кухнята имахме маса, покрита с мушама. След като напазари, мама оставяше останалите пари  под мушамата. Един ден дойде приятелка да ме извика да отидем на кино. По него време нямаше телевизори и единственото развлечение беше киното. Голяма кинаджийка бях. Попитах мама може ли да отида и тя ми разреши. Повдигнах мушамата да взема пари, но там имаше само дребни монети, които бяха достатъчни да си купя билет, но това бяха последните пари на семейството. Покрих отново масата с мушамата и казах на мама, че друг път ще отида.

 Родителите ни никога не ни казаха, че нямаме пари или че парите ни са малко, но с личния си пример на откритост и честност възпитаха от нас едни съзнателни и отговорни хора.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...