ЛИЧЕН ПРИМЕР

  Ние сме три сестри - аз съм най-голямата. Дали е имало по това време детски градини - не знам, но знам, че мама не работеше, да може да ни гледа. Дипломирана шивачка, тя шиеше само на съседки я блуза, я пола срещу бруст сланина или парче сирене. Издържахме се от чиновническата заплата на баща ми. Мама преправяше от таткови и нейни дрехи на мен, от моите на сестрите ми, но винаги бяхме чисти и спретнато облечени. Не сме били бедни, но живеехме скромно. Месо рядко виждахме на трапезата, но пък татко много държеше да имаме всичко най-необходимо: мляко, сирене, масло, яйца. Обичаше да казва, че по-добре да дадем парите за храна, вместо да пълним джобовете на докторите. Зимно време винаги ни купуваше течно рибено масло. Ние се мръщехме, но той беше неумолим. Изпием маслото от лъжицата, стиснали с два пръстта носа си, и веднага пиехме зелева чорба.

  Родителите ми имаха принцип: никога не се караха пред нас, децата, и никога не ги чухме да се оплакват от трудния живот и малкото пари. Проблемите ги решаваха сами в спалнята.

   В кухнята имахме маса, покрита с мушама. След като напазари, мама оставяше останалите пари  под мушамата. Един ден дойде приятелка да ме извика да отидем на кино. По него време нямаше телевизори и единственото развлечение беше киното. Голяма кинаджийка бях. Попитах мама може ли да отида и тя ми разреши. Повдигнах мушамата да взема пари, но там имаше само дребни монети, които бяха достатъчни да си купя билет, но това бяха последните пари на семейството. Покрих отново масата с мушамата и казах на мама, че друг път ще отида.

 Родителите ни никога не ни казаха, че нямаме пари или че парите ни са малко, но с личния си пример на откритост и честност възпитаха от нас едни съзнателни и отговорни хора.