29.03.2011 г., 21:29 ч.

Лично... 

  Проза » Разкази
1056 0 3
9 мин за четене

Здравейте,

След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот.

Запознахме се преди много много време – 6 години. Той беше близък приятел на брат ми, имаше бизнес заедно с него и постоянно бяха заедно – едно чисто и истинско мъжко приятелство. Малко след запознанството ми с Милен, ние вече бяхме двойка. В началото сякаш всичко тръгна на шега, той не полагаше кой знае какви грижи за мен или да изискваше и да даваше много внимание. Докато не се случи нещо, за което след това той говореше така: „Това, което промени пътя в живота ми”.

Един ден аз, по-малката ми сестра и един приятел тръгнахме за голям областен град по работа. Нашият приятел имаше ангажименти там, а аз и сестра ми бяхме само за компания. В този момент моят Милен живееше именно в този град и искрено се зарадва, че ще можем да се видим. Ние потеглихме, но не след дълго лошо стечение на обстоятелствата ни запрати на около 20 метра от главното платно на пътя. Шофьорът срещу нас се движеше в нашата лента и единственият начин да не се ударим челно, беше Красен да отбие рязко вдясно.

Последното, което си спомням, е как се обърнах и видях сестричката си, смачкана от задната седалка и тази на шофьора, цялата обляна в кръв и не помръдваща. Не можех да я достигна, да я издърпам, камо ли да ù помогна. От Красен виждах само тялото му от кръста надолу, другото висеше навън.

Милен ни чакаше в града, към който пътувахме и след няколко опита да се свърже с нас (понеже закъснявахме много) тръгна в обратната посока, докато не стигна на мястото на нашата катастрофа. Гледката, по-късно описана от него, не е била хич хубава: три часа по-късно дойде линейка, аз в безсъзнание, сестра ми и Красен също. Точно за този момент Милен твърди, че е променил вижданията му.

Оттам нататък мога да го кажа накратко: 3 години и половина по болници, 15 операции по тялото ми, рехабилитация, инвалидна количка, патерици... отхвърляне на всички, нервност, злоба, агресивно... всяко едно лошо чувство, което можете да си помислите. Аз бях сборище на негативните неща у човек.

Но Милен стоически стоеше, търпеше настроенията ми, състоянията ми, това, че напълнях с 45 килограма, това, че не можех да ходя, не можех да се движа, не бях младо енергично момиче, а бях съсипана душа – той ме търпеше и никога думичка не каза!!!

Съдбата беше благосклонна към мен и към нас и ми даде шанс да се оправя и да продължа живота си пълноценно. Малко след излизането от болницата аз отидох на абитуриентския си бал, за който до последно не знаех дали ще посетя. Там изживях ужаса, който може да изживее всяко момиче – бях изнасилена от трима мои съученици. Последиците – бременна и сломена!!!

Милен пак застана зад мен и поиска да родя, да не лишавам съществото от живот, заради нечия глупост. Каза, че ще го гледа и ще се грижи за него, все едно е негово. Само че аз в последния момент реших, че това не е правилно и че ако искаме дете, то ще е плод на нашата любов.

Премахнах детето, а това Милен никога не ми прости!!! Няколко месеца по-късно  всичко беше забравено и ние продължавахме да живеем заедно и щастливи, въпреки трудностите на живота.

След няколко месеца той ми каза, че заминава за чужбина за неопределено време. Тогава аз реагирах бурно и не прецених ситуацията и му казах, че или остава с мен, или заминава и като се върне, няма да ме види. Той нямаше как да не замине, точно това не прецених аз... И така, ние се разделихме, а това беше втората жестока рана, която му нанесох и за която не ми прости.

Девет месеца той живееше в чужбина с брат ми, девет месеца аз не поисках да знам къде е и какво прави... девет месеца аз контактувах с брат си, но никога не попитах за Милен.

След тези девет месеца Милен се прибра, само че аз не знаех кога се прибира. Срещата ни след толкова много време се състоя на рожденият ден на брат ми и малко по малко разбрах, че той си е моят мъж и просто не го бях забравила.

Бяхме отново двойка със своите радости и своите проблеми. Малко повече от половин година след като се събрахме, аз усетих нещо, което ме стресна малко. Усетих, че той може би си има друга жена. Изчаках да се убедя и след известно време го попитах. Тогава той ми каза една жестока истина, която беше крил от момента, в който се събрахме отново.

Преди да замине за чужбина, след като го оставих, той е започнал да поддържа връзка с моя приятелка. В чужбина е продължил да се чува и да си пише с нея и след като се е прибрал, е започнал да се вижда с нея. Привързал се е силно към нея, дори ми каза, че ако тя реши да бъде с него изцяло, той ще ù бъде верен и е готов да направи каквото тя каже. Към настоящия момент той ми каза, че все още се вижда с нея и все още има привличане към нея. И ми даде право на избор – да си тръгна... Аз отговорих след няколко дена, но по-късно във времето той сподели с мен, че не е очаквал точно този отговор. Аз му отговорих следното: „Можеш да се виждаш с нея, можеш да се чуваш с нея. Направи нещата така, както ги чувстваш и за времето, което ти е необходимо. Аз прекалено много те обичам, за да ти попреча. Нямам нищо против да те виждам през това време, дори бих се радвала, но без да научавам подробности, естествено. Бъди сигурен, че и аз няма да те попитам. Просто направи това, което ще ти помогне да разбереш коя те влече повече.”...

Оттам нататък последваха три месеца, през които аз знаех, че ходи при нея, че си пише с нея, вижда се... но бях сигурна, че не спи с нея!!! Вярвах му, а и я познавах – леко консервативна, а и нейните чувства към него не бяха силни, просто намираше изгода от него (нещо, което разбрах в последствие). Последваха три месеца, през които аз се разкъсвах и бях на границата да се откажа от решението си и да прекратя този ад. Три месеца на сълзи, на болка, на тъга, на самота... Но само и единствено, когато бях сама!!!

Той никога не ме видя да плача по този повод, никога не му зададох и един въпрос, никога не го натиснах, никога не дадох вид, че нещо се случва – нещо, което ми тежи!!! Резултатът беше, че три месеца, след като аз разбрах за връзката му с тази моя приятелка, той дойде и ми каза следното: „Искам да знаеш, че аз прекратих отношенията си със Соня веднъж завинаги”... Това ми беше достатъчно. След време той ми обясни, че точно реакцията ми и това, че съм останала до него и съм се държала точно така, му е помогнала да разбере коя от двете обича и коя от двете го обича и го иска до себе си...

От този момент нататък ние заживяхме щастливо. И заедно!!! Споделяхме всичко, правехме планове за живота си, половината ги осъществихме... Купихме си апартамент, започнахме ремонт, купихме си кола...

По това време аз работех в сферата на туризма, постоянно поемах смени по различни хотели, по администрации, заривах се в счетоводство, групи, резервации и какво ли още не. Той работеше по интернет и командваше бизнеса си по интернет. С течение на времето в стремежа си да изкарам повече пари (защото аз взимах доста добри пари, за уменията си и старанията си), аз започнах да се прибирам все по-уморена и по-уморена. Нямах желание за много неща. В началото ние пътувахме на всеки три дена в различна точка на страната, да видим природа, градове, да сме заедно... Ходехме на ресторанти, на кино, правехме всичко, което ни хрумваше. Когато моите сили започнаха да се изчерпват, спряхме да пътуваме толкова много, спряхме да излизаме само двамата, спряхме да се виждаме с приятели, намалихме дискотеките и забавленията... А бяхме още съвсем млади. С времето започнахме да се караме за стари неща, за отминали рани и зараснали белези. В един момент аз реших, че не искам такива отношения с човека, който ми помогна да живея буквално, защото даде кръвта си, времето си, мислите си, парите си и живота си – за това аз да се оправя и да сме заедно.

И ние се разделихме. Оттогава мина почти година, аз вече имам друга много щастлива връзка, той също. Но към днешна дата мога спокойно да му се обадя и да му споделя нещо, мога да изляза и да пия кафе с него и мога да говоря за всичко!!! Аз запазих отношенията си с него – онези красиви отношения, които ме направиха човек и бяха до мен 5 години.

 

Искам да кажа на всички, разочаровани от мъжете, следното:

Този мъж направи от мен един много стойностен, търпелив, мислещ и красив душевно човек...

Този човек беше до мен в най-нелепите и най-грозните мигове от моя живот!!!

Той беше заедно с мен 5 години и ми подлагаше рамото си за всяка сълза и всяка усмивка!!!

Искам да ви кажа, че той много ме обичаше, аз него също. Този човек спаси живота ми, спаси характера ми – направи ме по-добра за следващите след него. Обичаше ме много, помагаше ми и винаги слагаше мен пред себе си, без да губи индивидуалността си.

И към днешна дата аз имам един прекрасен приятел. Времето на скандалите отмина. Това на липсването също...

Той просто е мъжът, който блестеше за мен...

Искрено му пожелавам, ако се разпознае, да е много щастлив, влюбен и доволен и дано някое момиче да го обича така, както той обичаше мен, за да разбере колко прекрасно се е държал с мен и колко добре ме е карал да се чувствам.

Дължа му адски много, може би всичко в живота си – и искам да е щастлив!!

Момичета, не губете надежда – мъжете са по-добрата част от човечеството, просто трябва да уцелите подходящия.

Да, аз вече не съм с моя блестящ мъж, но никога не се знае... може някой ден животът да ни завърти така, че да сме по-близо един до друг, отколкото сме сега.

Никога никой няма да ме чуе да кажа лоша дума за него. А новият мъж в живота ми, приятелите ми, семейството ми (или ако, не дай си боже, имам повече мъже, ако се разделя със сегашния си) – те трябва да са наясно, че Милен никога няма да излезе от живота ми и никой никога няма да успее да ме скара с него. Това може да направи само и единствено той!!! На който не му харесва... моля... вратата за излизане от живота ми е отворена винаги!!

Аз просто не бих наранила този човек, а искам от новите само едно – да приемат жертвите му за мен, добротата му и да го приемат и опознаят!!!

Благодаря ви, че ме изслушахте. Можете да ми пишете, ако желаете – по всяко време и за каквото и да е. Дано историята на моя 23-годишен живот дотук ви е трогнала и ви е накарала поне малко да проумеете истинността и искреността на мъжете!!!

Благодаря!!!
Криси

П.С. Имената са сменени поради съображения за лична сигурност. 

© Нора Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??