Лично

           Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.

            Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работата си, тя никога не си позволяваше да разочарова някого от клиентите си. Нямаше значение от вида или мястото на обекта – тя бе там и в готовност за действие. Въпреки че имаше много подчинени, обичаше лично да оглежда имотите и местата, които бяха за продан. Понякога полицията й създаваше проблеми, защото обектите за продан бяха и местопрестъпления, но дори и това не можеше да й попречи да продаде даден имот.

            Работата обаче не бе единствената й страст. Сара обичаше и нощния живот. В баровете винаги можеше да си намери компания за през нощта, ако се почувстваше самотна, а коктейлът „Long Island” бе сред любимите й питиета.

            Беше един часът през нощта. Това бе вторият й коктейл – не че не можеше да изпие поне още един, но трябваше да се прибира, за да може да се наспи за новия работен ден.

- Ти ли си „Незабравимата”? - Силен дрезгав глас наруши усамотението й. Тя се обърна и видя висок, строен, мускулест мъж.

- Имате грешка - отвърна тя и отпи голяма глътка от коктейла си. Той се настани до нея на бара и продължи:

- Имам задача за теб. Мястото се намира на „Оушън Стрийт” №59...

- Колко? - Прекъсна го тя.

- 25 бона – каза той и направи знак на бармана да дойде.

- Там е хубав квартал. Парите са малко - тя отпи нова глътка и го погледна в очите.

- Барман, още едно за дамата и една бира за мен - провикна се той, за да успее да надвика музиката. - След като си свършиш работата, ще получиш още толкова. Повече не!

Тя направи знак на бармана да не носи нейното питие и му каза:

-Ела след 3 дни пак тук. До тогава ще съм огледала и ще преценя дали си заслужава парите. - Тя изпи остатъка от питието си на екс и стана от стола.

-Казва се Володя Павлов. Руснак е. - „Значи няма да е трудно.” – помисли си тя и излезе навън.

            След две седмици работата беше свършена, имаше купувач и Сара приготвяше последните детайли от документите.

Вратата се отвори с трясък и куп въоръжени полицаи влязоха вътре и я обградиха.

            Час по-късно тя седеше в стаята за разпит в полицейския участък и чакаше адвоката си.

- Къде бяхте вчера между 1:30 и 3:00 часа през нощта? - попита отново полицаят.

- Вече ви казах, бях на работа. Проверете, ако искате и камерите в сградата - отвърна тя. - Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви без адвоката си, така че ще го изчакам и тогава може да продължим.

- Ако сте невинна, няма да имате нужда от адвокат, госпожице Принстън - обади се другият полицай и седна на стола пред нея. - Нещата са станали така: Вие сте изчакали да си тръгнат всичките ви подчинени, оставили сте лампата включена, спуснали сте щорите и сте сложили една надуваема кукла на Вашето място, за да изглежда, че има някого. Излезли сте навън и сте се качили в колата си. Карали сте до улица „Оушън Стрийт” №59 , след което сте се скрили при кея в една от лодките и сте застреляли господин Володя Павлов. Върнали сте се в офиса си, подменили сте записите на камерата и сте се прибрали в апартамента си.

            Тя ги погледна със съжаление. Кога ли най-после щяха да влязат в час? Нямаха доказателства, за да я осъдят. Освен това, половината от казаното не беше така. Първо - колата, която караше същата вечер, не беше нейна. Второ - беше спряла на съседната улица и от там беше свила една лодка, бе използвала греблата, за да не вдига шум и бе стреляла далече от кея, за да не я усети кучето на Володя. Тя въздъхна и се отпусна на стола. Трябваше само да изчака адвоката си и щеше да излезе от тук. Полицията я бе свързала само с това убийство и то без улики. Ами другите 385? Погледна часовника си. Къде ли се губеше адвокатът? Трябваше да се заема със следващия случай и, разбира се, щеше да се заеме лично с него. Такива неща не можеха да се поверят на друг, само така щеше да бъде сигурна, че няма да има засечки!

                                                                                 ~*~