Глава 21
Когато отворих очи, напускайки видението, Виктория тъкмо казваше нещо. Беше прекъсната от рязкото ми поемане на дъх, когато мисълта за леля ми и за плановете на Лидера изпълни съзнанието ми. Измести с трясък всичко от там. Виктория млъкна в средата на изречението си.
-Видение? – попита ме тя, сивите й очи проблеснаха тревожно.
Сърцето ми се разтуптя.
-Трябва да спася леля ми! – скочих от ръба на леглото на Виктория и погледнах към учудената жена – господи, защо не се досетих? Оставили са я само защото не им бях враг!!
Паниката изпълни душата ми като приливна вълна, също като жегата на Лидера и за момент усетих как за малко да изпусна нишката на контрола над нервите си. Преди да се усетя, дишах тежко и не можех да затворя очите си, да примигна въобще.
Виктория се озова до мен за части от секундата.
-Успокой се – гласът й прозвуча далечно и глухо за замъгленото ми съзнание – ще я спасим. Веднага тръгваме натам, с хеликоптера.
За мой ужас не знаех дали видението ми беше от през н ...