Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. Погледнах към Теодор, а той притисна устройството към ухото си.
-Вики, нямаме повече амуниции за „Мария” – каза той тревожно. Виждах на изражението му мрак.
Виктория явно му каза още нещо, което не му хареса.
-Няма да успеем така – каза той, в гласа му прозвуча горчива нотка – ще ни убият.
Леля ми проплака отново.
-Аз дори не мисля, че джипът върви все още, Вики – Теодор заклати глава – моля те, помогни ми!! – той повиши тон. Втренчих се в него, виждах желанието за живот на лицето му, виждах страха от наближилата ни гибел.
Започнаха отново да стрелят по имението. Вече не бяха останали прозорци, които да се строшат.
Нашите охранители стреляха в отговор, но те не разполагаха с никакви развити о ...