Много е сложно да си го обясня. Даже май не бих и могъл. Но пък вие може да го разберете и да ми го обясните. Затова ви пиша разни, “драги читатели”. Всъщност човек не може да разбира от всичко и затова аз не разбирам от нищо. Така по-лесно стигам до идеята какво не ми е ясно, естествено, нищо не ми е ясно. Глупав ли съм, или се правя, щото ми изнася така? Това е нещото, дето ме мъчи. Май съм завеян и хахо някакво. Примерно теменужките са лилави и миришат на теменужки. Но с другите лилави неща не е така. Ако аз съм луд, значи другите не са. Защото иначе те трябва да са луди, пък аз не. Мисля си го понякога, но май не е така. Лилавото било символ на разкаянието, но не ми се връзва с аромата на теменужки, който за някои хора е романтичен, за други сладникав, но едва ли разкаятелен. Мразя романтичните и сладникави неща, защото ме правят слаб. Ароматът на теменужки може да е лилав само в някое евтино стихотворение. По две ракии бройката. Иначе е натрапчив, евтин и отблъскващ. Като латино с ...