22.10.2020 г., 12:00

Лили Тотото

1.1K 1 10
3 мин за четене

 

Беше слънчев ноемврийски ден. С книга в ръка седях в парка. Слънцето се беше показало между дървета и денят очаквах да е приятен. Аз бях 30 годишен практикуващ лекар и  в една неделя имах свободен ден.

По едно време към мен приближи клошарка, с дълга мръсна сива рокля, която леко се вееше на вятъра и от нея лъхаше на смрат. Беше слаба и кльощава , с разрошена коса и буташе една количка с личния си багаж. Усмихна се чаровно, като от устата и се подаваха няколко здрави зъба.

- Искаш ли да ти подаря щастие – попита тя

- В смисъл – отвърнах аз

- Ами… - започна тя – ще ти подаря числата от тотото, ще спечелиш и ще си щастлив.

- Щастието не е ли в здравето – опонирах аз

- Зависи…ето аз наближавам седемдесетте и ако имах пари щях да си лекувам здравето, болна съм, а нямам пари.

- Защо сама не си пусне числата.

- Искам да направя някой щастлив, аз нямам пари – каза тя и извади един смачкан лист с числа и ми го подаде.

- Дадено, ще ги пусна, но ако спечелиш ще ти дам печалбата – обещах аз, като съвсем не вярвах, че ще спечели.

Случката мина. Аз се прибрах вкъщи и бях зает цяла седмица и съм забравил за тотото. На другата седмица отидох и пуснах числата.
Радостта ми дойде когато разбрах, че жената от парка е спечелила петица от тотото. Веднага отидох да я потърся, но нея я нямаше. Попитах един човек дали знае нещо за нея.

- Лили Тотото ли търсите. Все предлага едни и същи числа, но никога не излизат. Застудя и тя се е прибрала на село, но в кое село, не знам. На пролет пак ще дойде в столицата.

Сърце не ми даде да харча от печалбата. Изтеглих парите и когато я намеря щях да й направя банкова сметка на нейно име. Не можех да чакам до пролетта, трябваше да я намеря на всяка цена. Започнах да разпитвам за нея. Разбрах, че живеела някъде в Южна България. С триста зора един клошар си спомни името на селото. Не беше далеч. Запалих колата и скоро пристигнах в селото. Случаен минувач ме упъти за къщата. Всички познаваха Лили. Тя живееше на края на селото в порутена малка къщичка, дворът беше пълен с вехтории. Извиках няколко пъти и тя се показа.

- Здравей, щастливецо – каза тя и се усмихна – да не би да си спечелил от тотото.

- Не аз, ти спечели…идвам да те забера и да те заведа да си вземеш парите.

Тя не беше изобщо изненадана и беше безкрайно зарадвана.

- Идвам с теб, но при едно условие, половината пари да вземеш ти…сега ще се приготвя – каза тя и влезе в къщата, аз останах да я чакам в колата.

Чаках я близо два часа. Когато излезе вече нямаше нищо общо с клошарката, която видях първоначално. Беше се изкъпала, с вързана на опашка коса, с чисти дрехи, които както каза пазела за официални случаи. Само мизерията в която живееше беше изписана на лицето й.

- Знаех си, че този път ще се паднат числата – каза тя когато влезе в колата.

Потеглихме за столицата.

- Знаеш ли…ще ти помогна с болестите…да се лекуваш – обещах аз.

- То моите болести не са една две…трябва да си направя операция на тазобедрените стави, имам диабет, артрит, психоза и зъбите.

- Ще започнем със ставите и зъбите, а другите болести…при едно правилно лечение, може с тях да се живее поносим живот…

Пристигнахме в столицата. Тя остана при мен известно време. Купихме малък апартамент и тя заживя в него. Оправи си ставите и зъбите. Заприлича на обикновена възрастна дама. Заживя нормален живот. Аз не поисках да взема пари от нея. Обичаше да чете книги. На младини е рисувала и се отдаде пак на това занимание. Дори продаде няколко картини. Често й ходех на гости. Стана ми приятел. Бях щастлив, че я познавах, защото тя се оказа много колоритна жена. На 90 години почина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...