Лили Тотото

Беше слънчев ноемврийски ден. С книга в ръка седях в парка. Слънцето се беше показало между дървета и денят очаквах да е приятен. Аз бях 30 годишен практикуващ лекар и  в една неделя имах свободен ден.

По едно време към мен приближи клошарка, с дълга мръсна сива рокля, която леко се вееше на вятъра и от нея лъхаше на смрат. Беше слаба и кльощава , с разрошена коса и буташе една количка с личния си багаж. Усмихна се чаровно, като от устата и се подаваха няколко здрави зъба.

- Искаш ли да ти подаря щастие – попита тя

- В смисъл – отвърнах аз

- Ами… - започна тя – ще ти подаря числата от тотото, ще спечелиш и ще си щастлив.

- Щастието не е ли в здравето – опонирах аз

- Зависи…ето аз наближавам седемдесетте и ако имах пари щях да си лекувам здравето, болна съм, а нямам пари.

- Защо сама не си пусне числата.

- Искам да направя някой щастлив, аз нямам пари – каза тя и извади един смачкан лист с числа и ми го подаде.

- Дадено, ще ги пусна, но ако спечелиш ще ти дам печалбата – обещах аз, като съвсем не вярвах, че ще спечели.

Случката мина. Аз се прибрах вкъщи и бях зает цяла седмица и съм забравил за тотото. На другата седмица отидох и пуснах числата.
Радостта ми дойде когато разбрах, че жената от парка е спечелила петица от тотото. Веднага отидох да я потърся, но нея я нямаше. Попитах един човек дали знае нещо за нея.

- Лили Тотото ли търсите. Все предлага едни и същи числа, но никога не излизат. Застудя и тя се е прибрала на село, но в кое село, не знам. На пролет пак ще дойде в столицата.

Сърце не ми даде да харча от печалбата. Изтеглих парите и когато я намеря щях да й направя банкова сметка на нейно име. Не можех да чакам до пролетта, трябваше да я намеря на всяка цена. Започнах да разпитвам за нея. Разбрах, че живеела някъде в Южна България. С триста зора един клошар си спомни името на селото. Не беше далеч. Запалих колата и скоро пристигнах в селото. Случаен минувач ме упъти за къщата. Всички познаваха Лили. Тя живееше на края на селото в порутена малка къщичка, дворът беше пълен с вехтории. Извиках няколко пъти и тя се показа.

- Здравей, щастливецо – каза тя и се усмихна – да не би да си спечелил от тотото.

- Не аз, ти спечели…идвам да те забера и да те заведа да си вземеш парите.

Тя не беше изобщо изненадана и беше безкрайно зарадвана.

- Идвам с теб, но при едно условие, половината пари да вземеш ти…сега ще се приготвя – каза тя и влезе в къщата, аз останах да я чакам в колата.

Чаках я близо два часа. Когато излезе вече нямаше нищо общо с клошарката, която видях първоначално. Беше се изкъпала, с вързана на опашка коса, с чисти дрехи, които както каза пазела за официални случаи. Само мизерията в която живееше беше изписана на лицето й.

- Знаех си, че този път ще се паднат числата – каза тя когато влезе в колата.

Потеглихме за столицата.

- Знаеш ли…ще ти помогна с болестите…да се лекуваш – обещах аз.

- То моите болести не са една две…трябва да си направя операция на тазобедрените стави, имам диабет, артрит, психоза и зъбите.

- Ще започнем със ставите и зъбите, а другите болести…при едно правилно лечение, може с тях да се живее поносим живот…

Пристигнахме в столицата. Тя остана при мен известно време. Купихме малък апартамент и тя заживя в него. Оправи си ставите и зъбите. Заприлича на обикновена възрастна дама. Заживя нормален живот. Аз не поисках да взема пари от нея. Обичаше да чете книги. На младини е рисувала и се отдаде пак на това занимание. Дори продаде няколко картини. Често й ходех на гости. Стана ми приятел. Бях щастлив, че я познавах, защото тя се оказа много колоритна жена. На 90 години почина.