30.07.2015 г., 21:20

Липса

614 0 0
1 мин за четене

ЛИПСА

Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.

“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.

Не се страхувах от нея. Не беше идвала да ме види от няколко месеца и вече все по-осезаемо бях започнал да усещам липсата ù.

Тя прокара ръка през косата ми и ми каза, че работя много и трябва да си взимам почивка от време на време. Каза също така, че и липсвам, но нямало как да идва при мен, толкова често. Наведе се и ме целуна нежно по устата, усетих студенината на дъха и върху устните си, а след това и през цялото си тяло. Единственото, което помня е как ми каза: “Следващият път ти ще дойдеш при мен, аз вече няма да идвам при теб”, когато я попитах “Защо?” тя само ми отвърна тихо: “Скоро ще бъдем заедно завинаги, Том!”

Събудих се целият облян в студена пот. Прозорецът в стаята ми беше широко отворен и бялото перде се вееше силно от нощния вятър. Обърнах се към гардероба и видях снежнобялата и рокля, която висеше от закачалката и се вееше от вятъра. Станах, прибрах я отново вътре и записах  с големи букви на едно хвърчащо листче, защото понякога забравях: “Утре да посетя гроба на Лора, липсвам ù”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Непокорен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...