Листопад 1

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...

И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.

А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...

Не, че нещо я бях закъсал здравословно, напротив за годините си изглеждах доста в добра форма щом усещах завистливи погледи на наборите или леки въздишки на приятно гримирани и кокетни жени.

А в кафенето всеки де хвалеше как излъгал системата и бил на двуседмична почивка с направление, как било пълно с жени, като рибите в рибарник.

Колко му е да станеш артист...

Апетит имам, не ми се замайва главата като ходя или потичвам за здраве, сърце като на бик, всички органи ОК. Ооо, ами нали болят ме коленете и лактите,...това е професионално заболяване дето цял живот съм работил зад бюро и съм придрямвал със забити лакти в него. Ще ида при личен лекар за направление. Така де, познавам хора дето от болнични в болнични, от санаториум в санаториум да се лекуват, а здрави като църковна камбана, а като се докопат до болничните са или на бостаните си или работят по лозя и оранжерии.

Оплаквам се на личната лекарка за симптомите, поопипвам колене, лакти.

-Съблечете се - изкомандва тя

И уж се оплаквах от болки из колена и лакти...

Заопипва ме по гърдите, почукваше по гърба, тук сложи слушалките, там ги сложи, бръкне с шпатулка в устата, кажете ''Аааа''.

После на кушетката ме натиска около пъпа, ами проври ръчичка и под ластика на боксерките де, може там да е скрит симптома. Ами науката е такава, да прегледаме всичко, докато дойдем до болежките.

Ще изгубя сражението , госпожо...много нежно пипате. застанала си между краката ми и копченцето на бялата ти манта се мотае на 3-4 пръста от устата ми,... ами ако се скъса,

хвръкне и ме удари в окото.

- Мдаа, изглеждате клинично напълно здрав - се вторачила в шарените ми боксерки немигащо - Казвате усещате болки в колене и лакти

Устата ми бе пресъхнала, кимнах само с глава. Събрах кураж и облизах устни, преглътнах.

- Да, да госпожо - изломотих - Не, че ще ставам отново спортист, но свиеш колена и после трудничко се изправят, поскърцват при хладно време.

-Знам, познато усещане - говореше сериозно тя и драскаше нещо във формуляра - Ето готов сте, подпис от вас, печат от мен, заповядайте,... Санаториум в Поморие ще ви възстанови. И да ви направя сериозна забележка, гледам досието ви, идвали сте преди пет години за медицинско за шофьор, безотговорно е от ваша страна, необходимо е поне веднъж или два пъти годишно да посещавате личния си лекар, профилактично така да се каже.

Изчервих се. Погледнах я. Е, има-няма 53 - 55 години, запазена жена,... но щом казва, значи е права, да идвам 1-2 пъти годишно. Мога и по-често, няма да я разочаровам.

Говореше за някакви процедури там, но вече не я слушах, загледан в копченцето и малко по-нагоре дето блестеше златно синджирче,... каква ли дрънкулка имаше на него

-Това е - извади ме от мечтите гласът й - Единият екземпляр ще ми го върнете подпечатан от Санаториума за досието ви. Приятни процедури и лечение.

Стегнат санаториум отвсякъде. Чисто, уютно, тихо и спокойно.

Всички бяхме болни от шипове във врата до натъртени глезени и ходила, но това не ни пречеше да танцуваме на импровизираните през вечер вечеринки, после в леглата да масажираме партньорките си, да не би да се схване я коляното, я тазобедрена става или лакътна връзка.

И вместо да дремя, използвах свободното време след процедури за индивидуални разходки из града.

Поморие, Поморие...

Преди години ни беше семеен курорт. Баща ми имаше далечна леля, леля Бона, омъжила се тук преди доста време, и тъй като тогава нямаше чак толкова хотели и почивни станции, а частни квартири, винаги отсядахме за месец у леля Бона.

Имаше плаж с черен пясък, наблизо бяха Поморийските солници с купища естествена едра морска сол. Имаше и нещо като ями ли, тресавище ли, с черна кал.

Още тогава казваха, че черната луга била лековита. Ходехме с татко да го мацам с кал.

Мъже, жени, омазани с черната кал, лягаха в ямките за определено време, после се миеха на душове, съхнеха прави на слънцето и облечени по едни къси панталони се отправяха към плажа.

Сега са останали само спомените...

Трябва да съм бил 10 за 11 клас, модерната музика на Бийтълс, Ролингстоунс.

Ходех на уроци по китара и цигулка, пеех в училищния хор и в махалата стъкмихме музикална група 4 китари, барабанче с чинела, и събота и неделя пеехме и свирехме в кварталната градинка. Е малко ни се караха за прическите, но през деня бяхме с книжни кепета от вестник ''Труд '' или '' Работническо дело'' за да скрием дългите си коси, а вечер ги разрошвахме и имитирахме Битълсите. Момиченцата крещяха с нас, ами беше модерно, а и не пречехме на никого, та да ни правят забележки за гюролтията.

Пристигнахме с Жигулата в къщата на леля Бона и докато нашите се настанят, обадих се на Коко и Васко комшийчета, че сме дошли. Вечерта се събирахме в училищния двор с други деца, момичета, момчета, кои курортисти кои поморийчета.

Вдигахме врява, смехории. Слушахме музика от касетофон на батерии., опитвахме се да танцуваме по двойки.

Някакво момче донесе акордеон, засвири, запяхме всички пионерско-комсомолски песнички, после момиченце рецитира нещо от Яворов.

-Ти как се казваш - ме попита то - Аз съм Людмила, живея ей там на улица ''Солна'', ресторантчето е по-надолу

-Аз съм Петър, курортисти сме, всяка година идваме тук у леля Бона,... и вечер все сме тук с Коко и Васко,... тии, сигурно не идваш постоянно

-Позна, мама и татко ме държат доста строго, е , нямам вечерен час...

Появиха се афиши за Яворовите дни. Пред паметника му течеше подготовка, наредени три реда пейки, почистено и измито наоколо.

- След няколко дни са Яворовите дни, ще дойдеш ли да ме вземеш от къщи, сама нашите няма да ме пуснат

-Ще дойда разбира се

-Можеш ли да дойдеш утре вечер в седем часа у нас, майка и татко са си в къщи, да те видят, че сме приятели.

Казах на родителите си, те на леля Бона.

-О, те са много добри хора, да върви щом момиченцето го е пожелало.

Отидох. Наистина приятни хора, обичайните въпроси, отговори.

-Той Яни е управител тук на стол-ресторанта '' Черно море'', а Гошо работи на Слънчев бряг, познавам ги.

С Людмила хванати за ръчички, за да не се изгубим в навалицата, всяка вечер изгледахме и изслушахме представленията, артисти, музиканти, аплодисменти, награждаване...

-А утре вечер е самодейната вечер- съобщи Людмила - Как искам да дойда

- Мога да те взема от вас, ако искаш.

Беше по-интересно. Самодейци, рецитатори, певци и музиканти. Тя попиваше всеки техен жест, примърдваше устни, сякаш бе на сцената.

Семейната ваканция бе към края си. Разменихме адресите си.

-Ще ми пишеш ли

-Да

-И аз

Тогава тя ми подари някакво медальонче, дето с шнурче се носеха на гайката на панталона . И си пишехме редовно писма. Детска му работа. Нямаше Интернет, мобилни, а трудно беше и с обикновените телефони, ако поръчаш разговор 3-4 пощаджийки се навържат да слушат, а ти не чуваш нищо...

Отново бе лято. Мариана и Тодор Трайчеви направиха бум с песента си .

'' Поморие, Поморие...'' се пееше навсякъде, всеки си я тананикаше. Музикалната ни групичка я свиреше и пееше в кварталната градинка, момиченцата хорово ни пригласяха.

Отново семейно сме в Поморие. Подарих на Людмила шарена пирографирана кутия.

Майка й ме гледаше мило и усмихнато, и нежно ме погали по лицето.

Вечерта бяхме в Училищния двор, един през друг разказвахме как е минала учебната година и сега безгрижна ваканция. Стъкмихме си концерт и всички засвирехме и запяхме '' Поморие...''.

Изпратих я до вкъщи, у тях светеше.

-Не бой се и ела, казах на нашите, че ще ги изненадам, теб също.

Влезнахме. Как си съм се чувствал, не знам.

-Я да видим каква е тази изненада - засмя се баща й - Не ви ли е още рано, поне гимназия да завършите или се ранозрейки.

- Не срами децата , бе Миро - на шега го скастри леля Лиляна

-Не е това което си мислите, ние с него даже не сме се и целували - ядосано им каза Людмила - Искам да участвам в конкурса за самодейци на Яворовите дни, ще ви издекламирам няколко стихотворения, а вие ще прецените...Сядай, Петьо.

Тя се отдалечи 3-4 крачки, повдигна очи някъде в звездното небе и започна...

Нежно и напевно. Сякаш оживяваха картините.

Поклони се. Родителите й се спогледаха, заръкопляскаха с възгласи ''браво'', не останах и аз назад.

- На нас ни хареса като жури и публика, участвай, иска се смелост да се участва - констатира баща й - А ние с майка ти те подкрепяме.

На другата вечер отново свирехме и пеехме в училищния двор. Хрумна ми изведнъж и прокарах пръсти по струните на китарата.

-Искам да ви съобщя нещо тайно... Людмила има желание да участва в Яворовите дни. Да я изслушаме и аплодираме сега,...или освиркаме - надвиках врявата.

Настъпи тишина. Тя застана кротичко като любимата на Яворов и започна,...

Завърши притискайки ръце към гърдите си, с поглед далеч, далеч в небесата.

Като по команда всички заръкопляскахме, свиркахме възторжено с пръсти.

Людмила стоеше права и не мърдаше от мястото си.

-Наистина ли ви хареса - едва, едва промълви тя

-Даа - отекна хоров отговор

На сутринта татко и чичо Яни нещо разпалено говореха, отначало долавях отделни думи, после напрегнах слух.

-То ресторанта не е на баща ми, нямало да свирят,... добре, ще минем и без музика, ама нали са към Профсъюзите, те им определят пари, време. Е, хората ще свикнат, но нали после столът работи и като ресторант, ей тъй за развлечение са дошли.

- Яни, защо не пробваш децата , бе, и без това всяка вечер свирят и се забавляват в училищния двор. Пробвай ги една вечер в ресторанта, може би на хората ще им хареса.

-Хей, я ела тука бе свирчо - шеговито ме извика чичо Яни - Ще може ли да свършите тази работа а, събирай музиките и преди обяд на репетиция, ясно.

Нагласихме се на подиума с инструменти в ръка, чичо Яни, част от персонала насядали пред нас. Людмила и Снежка вокалистки, нагласяха микрофоните.

Започнахме с '' Поморие...'', минахме през Ритонките, Петковия Трамвай номер 5...две парчета на Бийтълс. Малката публика изпадна в екстаз. Харесаха ни.

-Чичо Яни, може ли да вмъкнем и рецитал по Яворови произведения, нали наближават тържествата - предложих скромно

- Ако ги знаете, може - съгласи се той

И вечерта курортистите бяха в екстаз. Танцуваха неспирно на дансинга, аплодираха рецитаторите Людмила и Снежка. Цяла седмица ги забавлявахме.

Яворовите дни, ежегодното събитие в Поморие. Строени , както се казва, родителите ни, леля Бона, семейството на чичо Яни и чичо Гошо, на импровизирания ни състав, заслужаваше си.

Излезе Людмила, в дълга черна пола, бяла риза, косата направена в едновремешна прическа, пристъпи плахо, по скоро не допираше подиума, и започна...

Завърши, поклони се на журито, на ляво, надясно...зрителите избухнаха в ръкопляскания и овации. Момиченце и момченце излязоха с букет цветя и ги подариха.

Людмила притиснала букета тихичко и с финес заднешком се отдалечи.

Овациите не спираха. Тя излезе, помаха с ръка, поклони се отново, изпрати въздушни целувки към публиката.

'' Журито единодушно присъжда Първо място на Людмила Мирославова в конкурса

''Яворови дни за аматьори '' ''.

Вечерта в ресторанта тя беше заслужено в центъра на вниманието.

После за последно групичката ни свиреше и пееше '' Поморие...'', и песнички от репертоара ни, хората отново танцуваха радостни и щастливи, нали са на курорт.

Родителите ми си заминаха, а аз останах още десетина дни.

-Какво смяташ да правиш млади момко - ме попита бай Миро една вечер

-Предстои ми две години казарма, после студент

-Ще се дочакате ли с Людмила

-Да, така си обещахме

Людмила ме изпрати на автобуса. Целунахме се истински за пръв път, истинска и обещаваща целувка.

-Обичам те, момчето ми - прошепна тогава

-Обичам те и аз

Пишехме си редовно писма. Две години се изтърколиха бързо.

Кандидат студентски изпити, приеха ме и то лятото си отиде,... и без Поморие.

Не отидох на абитуриентския й бал под предтекст, че уж съм извън страната, просто не исках да я лишавам от последните й спомени от ученическите години, от съученици от учители,...от ритуалния поклон на всички абитуриенти пред паметника на Яворов...

следва

-