Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумотевица на летните дни и вечери. Нямаше ги децата, играещи на топка, нито продавачът на сладолед, дори разносвачът вече не посядаше на пейката да отпочине. Единствено падането на поредния лист от вековното дърво нарушаваше тишината.
Денят преваляше и по пътеката се зададе възрастен човек, водещ за ръка малко момченце. Детето се отскубна и се затича към дървото. Потъна до кръста в нападалите листа, а смехът му разчупи тишината.
- Дядо, дядо, виж. – загреба с ръце листа и ги хвърли над главата си – Дядо, от -къде са всичките тези листа?
- Това са историите на нашето минало, настояще и бъдеще.
Озадачено, детето взе в ръка един лист и започна да го разглежда внимателно.
- Но на него няма нищо!
- ...