Лолита

Тя бе от онези тихи момичета с големи мечти. От онези, с големи, зелени очи, пълни с копнеж и сияние. От онези, с тъжните, красиви усмивки, криещи тайни и обещания. Тя бе от онези, с които можеш да си мълчиш дълго време и да се наслаждаваш на тишината. Тя бе от онези момичета, които искат само безкрайна любов и пътешествия. Тя бе от онези, които са най-щастливи само когато пътуват. Тя бе птица. И аз бях готов да стана птица заради нея. Тя обичаше да си качва краката на таблото на колата. Харесваше ù да ме разсейва с тези нейни дълги, млечно бели бедра. Дъхът ми направо спираше, когато започнеше да черви устните си пред мъничкото огледало. Сърцето ми пропускаше един удар, когато я видех да ги прилепва една към друга и да се усмихва на отражението си. Тя бе от момичетата със сплетените на плитки коси, които вятърът подухва неуморно. Тя бе от онези, които танцуваха безспирно и тичаха боси в тревата. Тя бе дете на нощта. Очите ù светеха в тъмното, докато се приближаваше все по-близо и по-близо. Тя бе от онези момичета с прекрасни рамене, загорели от слънцето. Бе неустоима в синьо. Бе неустоима всякак. Тя бе от момичетата, които лежат под пръскачките, возят се на въртележки с лунапарка и пускат монети в джубокс машините. Тя щеше да стане прекрасна жена. Представям си как пече пай за красивото си русокосо дете и избърсва запотеното си чело с набрашнена длан, оставяйки бяла диря по кожата си. Представям си я със същите начервени устни, със същите русокоси сплетени коси. Представям си я в къса синя рокля и само една обувка, защото е забравила втората в бързината. Представям си как пее и танцува аз кухнята, докато чака паят да се изпече. Същата е. Неустоима. Ала вече не ми принадлежи. Изгубих я някъде по прашния път в колата, или в градината с лилиите, или под пръскачките. Вече не помня. Може и в тишината да съм я  изгубил, докато тя е търсила друга мечта, по-голяма от мен.