Лора
На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!
Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица от едно телепредаване.
Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите от времето албуми.
Баба почина, но Лора, нашата котка, беше жива.
Оставена сам-самичка тя обикаляше улиците на опустялото село.
Вече нямаше, кой да се грижи за нея.
Аз работех събота и неделя. Нямах и минута време за себе си, камо ли да ида на друго място извън града.
Къщата опустя.
След месец време успях да си взема почивен ден и да отида на село. Навсякъде треви, шума и боклуци.
Излязох на двора, а там властваше природата.Треви човешки бой, къпини, шипки...
Запретнах ръкави и с мотиката бодро се впуснах срещу тревите.
Тогава от през два двора дочух сърцераздирателно мяукане. Ослушах се и видях Лора.
Тя прескачаше дворове и мрежи! Катереше се по дървета. Падаше и ставаше.
Идваше към своята къща, към своя дом.
Сърцето ми се късаше!Немила и никому недрага!
Обиколила целия нейн свят, тя идваше и плачеше.
Хвърли се доверчиво в ръцете ми. Валеше ситен дъждец. Беше октомврийска есен.
От дъжда, от какво ли, очилата ми и те се разплакаха.
Лора мъркаше, щастлива в ръцета ми.
Дъждът валеше и валеше над планината.
Мъглата се спускаше отвисоко. Полягаше над равнината, над хората, над спомените.
Лора се беше мушнала под ръкава на старото ми и изцапано работно яке и спеше. Тя беше вече у дома.
Какво е щастието?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
