Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
16.06.2017 г., 0:24 ч.  

Лора 

  Проза » Други
496 0 7
1 мин за четене

На този свят има хора, кучета, котки, овце, крави, магарета, кокошки и още какво ли не!

  Лора беше котката на моята баба. Беше я кръстила на една певица  от едно телепредаване.

 Гледаше го, защото беше сама! Чакаше го с нетърпение, за да види своята любимка. Телевизорът осмисляше дните й. И пожълтелите от времето албуми.

 Баба почина, но Лора, нашата котка, беше жива.

Оставена сам-самичка тя обикаляше улиците на опустялото село.

 Вече нямаше, кой да се грижи за нея.

 Аз работех събота и неделя. Нямах и минута време за себе си, камо ли да  ида на друго място извън града.

 Къщата опустя. 

 След месец време успях да си взема почивен ден и да отида на село. Навсякъде треви, шума и боклуци.

Излязох на двора, а там властваше природата.Треви човешки бой, къпини, шипки...

 Запретнах ръкави и с мотиката бодро се впуснах срещу тревите.

 

  Тогава от през два двора дочух сърцераздирателно мяукане. Ослушах се и видях Лора.

 Тя прескачаше дворове и мрежи! Катереше се по дървета. Падаше и ставаше.

 Идваше към своята къща, към своя дом.

 Сърцето ми се късаше!Немила и никому недрага!

 Обиколила целия нейн свят, тя идваше и плачеше. 

Хвърли се доверчиво в ръцете ми. Валеше ситен дъждец. Беше октомврийска есен.

От дъжда, от какво ли, очилата ми и те се разплакаха. 

Лора мъркаше, щастлива  в ръцета ми.

 

 Дъждът валеше и валеше над  планината.

  Мъглата се спускаше отвисоко. Полягаше над равнината, над хората, над спомените.

 

 Лора се беше мушнала под ръкава на старото ми и изцапано работно яке и спеше. Тя беше вече у дома.

 

 

 Какво е щастието?

© Хари Спасов Всички права запазени

*-Хълм,над село Козарско,част от родопският масив.

  

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Мона!!!
  • Благодаря,Люси!!!
  • Искрено ти благодаря,Силвия!!!За мен е чест такава оценка от един талантлив прозаик!!!
  • Чудесен разказ Хари🐱
  • Хари, настръхнах! Да ти призная искрено, в прозата те бива много повече, влизаш подкожно!
    "Обиколила целият нейн свят, тя идваше и плачеше. Направо се хвърли доверчиво в ръцете ми. Валеше ситен дъждец. Есен беше.
    От дъжда, от какво ли, очилата ми се разплакаха
    Лора мъркаше, щастлива в ръцета ми."
    Какво е щастието?
    Ето това! Браво!!!
  • Благодаря,Виолета!!!
  • Понеже животинките са ми слабост много ми хареса написаното. Миличката Лора. Имах си аз една Жужка. Леле колко я обичах, беше ми като сестричка.
Предложения
: ??:??