Аз съм лотос. Пуснах корени тук, когато езерото беше голямо колкото орлово гнездо. Преди да попадна във водните му обятия, усещах, че се намирам в топла длан, която ме пазеше, докато не се случи така, че ме изпусна и повече не помръдна. Аз се претъркулих няколко пъти и се докоснах до ледените води. Това ме накара да разпукам кората си и постепенно да покълна. От тогава се смениха много звездни пейзажи и отлетяха поколения птици. С езерото станахме безмълвни свидетели на първите бодливи храсти, които растяха бавно, галени от мъгли и огъвани от северни ветрове.
Един ден забелязах недалеч, че се е появило едно различно дърво. По всичко личеше, че ще порасне високо. Нещо в мен трепна. Наблюдавах как от ден на ден извисява строен ствол и изваяни клони и изпитах непозната досега радост.
Сутрин разтварях цвета си и чувах нежното му шептене, с което разказваше приказки на своите собствени листа.
Така посрещахме първите слънчеви лъчи. Бях възхитена от историите за далечни морета, за гнезда на н ...