Liliesofthevalley (Лилия Минева)
40 30
26.06.2024 г., 12:01 ч.  

Лотосът и дървото 

  Проза » Разкази
186 0 5
1 мин за четене

Аз съм лотос. Пуснах корени тук, когато езерото беше голямо колкото орлово гнездо. Преди да попадна във водните му обятия, усещах, че се намирам в топла длан, която ме пазеше, докато не се случи така, че ме изпусна и повече не помръдна. Аз се претъркулих няколко пъти и се докоснах до ледените води. Това ме накара да разпукам кората си и постепенно да покълна. От тогава се смениха много звездни пейзажи и отлетяха поколения птици. С езерото станахме безмълвни свидетели на първите бодливи храсти, които растяха бавно, галени от мъгли и огъвани от северни ветрове. 
Един ден забелязах недалеч, че се е появило едно различно дърво. По всичко личеше, че ще порасне високо. Нещо в мен трепна. Наблюдавах как от ден на ден извисява строен ствол и изваяни клони и изпитах непозната досега радост.
Сутрин разтварях цвета си и чувах нежното му шептене, с което разказваше приказки на своите собствени листа.
Така посрещахме първите слънчеви лъчи. Бях възхитена от историите за далечни морета, за гнезда на нечувани птици, за времена и съвездия, за които не знаех. Листата му отлетяха в една буря, но това не го покоси. Сърцевината му и всички негови пластове бяха изтъкани от чувствителна и жива материя, която излъчваше красива светлина. Всяка моя клетка изпитваше дълбока благодарност, че е точно тук, където живееше и това дърво.
Един ден усетих корените му така близо, чух шептенето му като ехо, което идваше някъде отвътре, от недрата на нещо твърде древно, за да мога да го назова. 
Цветовете ми се разгърнаха по цялото езеро. Цветовете ми се превърнаха в огледало на самото небе, от където моето дърво светеше с най-ярката си светлина. Моят единствен приятел. Дървото на живота.  

© Лилия Минева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??