Събрах кураж и я поканих в къщи. Остана очарована от всичко.

-  Изглежда няма значение дали си мъж или жена, визирам снахата Попи, когато си къщовник си личи,  Петро, Петро...

И у тях е така подредено и чисто, децата им весели и усмихнати , а не стресирани.

                Лято, лятоо, месеците на нескончаеми отпуски. Нещо необичайно тихо в къщата на Мицо и Дафни, но това не значи да карам работата си през пръсти. 

Той беше споменал за почивка на някакв остров, после на гости при родителите си в Брюксел, така и не разбрах кой от двамата е евродепутат и кой работи в Централната банка. 

Черното му Порше в гаража ми '' Карай го Петро когато ти потрябва, карай го...'' Карай го, ама нали сме черногледи, някой ме удари или ужули на паркинг, не мога му плати ремонта, а нали си имам червената кола, както я нарича Симона.

А времето неумолимо вървеше напред по своя път. А ние със Симона унесени в обичта си.

- Петро, как си, какво  правиш - се обади ненадейно в петък вечер кирио Мицо - Можеш ли да дойдеш утре към 10 часа сутринта, на вилата в Даскалио

- Да мога, с коя кола - запитах

- С която искаш, за сега Поршето не ми трябва, но хайде ела с него, затъжил съм се да го видя.

Позачудих се., така изведнъж да ме потърси, в службата знаехме само, че е в отпуска, пък и шеф, можеш ли да му търсиш сметка. Споделих със Симона, че кирио Мицо ме иска утре в 10 в Даскалио.

                В двора на вилата паркиран Мерцедес С 180 с две врати. Ами така е, Поршето представително, а Мерцедеса по икономичен.

Позвъних. Кирио Мицо в нов спортен екип, свеж, почернял от слънцето и водата. Зарадва се от срещата ни, потупа ме свойски по рамото.

- Хайде да се поразходим из плажа Петро

Питаше за колегите, за работата, кога ще ползвам отпуската.

- А ти грижиш ли се за двора, за градината...ще има отново градински партита.

- Разбира се, но не виждам кирия Дафни, да ме напътства, заедно ли сте тук...

- Нее- засмя се - Няма и да я видиш повече. Знаеш ли, дълга история. Ние с нея не сме мъж и жена, да, да, не сме семейство. Харесвахме се отначало, по-точно тя харесваше в мене сигурността, благополучието. Приех, че е по-възрастна от мен, но не приех факта, че не може да има деца...Нали човек създава семейство за да има деца Петро. Зарадвах  се когато ми съобщи, че е бременна, бях на път да се оженим. Майка ми задейства познати лекари, къде в коя клиника е била на преглед...в никоя. После Дафни имитира спонтанен аборт, може би още тогава трябваше да се разделим. Скарах се с родителите си, купих тогава тази къща и се преоткрихме с теб. Ти си поддържал градината на старите собственици, а ние работим заедно. Примирих се с Дафни, има толкова изоставени деца, ще си осиновим, а тя и на това не се съгласи...Знаеш аз се срещам с много хора, трябва ми работеща и по-комбинативна жена, а тя не беше такава. Залитнах по женсата част. Беше лесно, коя не иска представителност, но какво предлагат в замяна, освен претенции...Спомняш ли си за Елефтерия, наглед с добра физика, Туристическа агенция,... но, нямала нужда от семейство и деца, проповядваше и някаква свободна любов, то добре, ама като се обърнеш назад и погледнеш, че никой не те следва, деца имам впредвид, за какво ми е да обикалям света и да имам парите...

Във фирмата ми дойде Александрия, Алекс, имахме нужда нужда от човек, завършила е в Оксфорд, после китаистика. Успях да й спечеля уважението, сега тя е във вилата, Мерцедесът отпред  е  нейната кола, но не го афишираше пред фирмата, всички я познавахме като обикновена, внимателна и знаеща , и можеща служителка. И знаеш ли кое е най-радостното Петро, тя е истински бременна, даа, ще ставам баща. Другата седмица летим за Брюксел при родителите ми.

- Поздравления кирио Мицо, радвам се за вас с Александрия.

- А Дафни, водена от болните си амбиции, се залюбила с американски грък, с гръцки американец ли, все тази, и вместо аз да я гоня, тя ми го спести и замина с него. За това не си я виждал, а ти как я караш, не в работата де, успя ли да намериш подходящо добро момиче.

Разказах му за Симона, че се срещаме и харесваме, че мислим да прескочим до България.

Бяхме стигнали до вилата.

- Да ти платя за предходния месец, за този и за следващия. Ще ти напиша чек за 8000 евро.

Александрия, виж кой е дошъл, сядай, сядай Петро, поне за едно фрапе.

Гледах като ошашавен. Александрия, по-хубава от всякога. Няма го строгият й  вид от офиса, сега приятна и усмихната. Вече й личеше коремчето.

- Най-накрая се решихме, стига сме се крили като ловци на любов - усмихваше се тя - Ами ти как си, почувствах из фирмата, че жените никак  не са безчувствени към теб, но ти си бил прекалено срамежлив или затворен. Отпусни се, хубав младеж като теб не трябва да е самотен.

Усмихнах се и аз, виновно взех да чупя ръце, разказах й за трепетите си със Симона, че си допадаме макар да се познаваме от няколко месеца, за намерението ни да ходим до България.

- Правилно сте решили и за твоите родители, и най-важното е, че вие се харесвате. Ето и ние ще ходим в Брюксел при родителите на Мицо, те знаят за нас, виждаме се и разговаряме по скайп, вайбър, а сега ще се видим и на живо, родителите ми също ще дойдат от Лондон.

А твоите родители знаят ли за приятелката ти, ако сте сигурни в себе си, би било редно да ги запознаеш и задочно по сайп, вайбър, каквото ползват. Сега е лесно за комуникация, има Гугъл-преводач, няма да се притесняват за езика - говореше сериозно  Александрия.

- Много сте права, пък и родителите ми ползват английски,... ще го направя - усмихнах се виновно.

Уточнихме с тях кога  да ги закарам на летището...

               Още с връщанео си в къщи звъннах на майка, обясних й ситуацията със Симона и вечерта проведохме скайп-сеанс.

С една дума всички се харесаха, разговаряха с усмихнати лица и поклащаха глави разбирателно. Не било чак толкова трудно от разстояние да харесаш някого..

Аз повече се притеснявах когато Симона ме представяше на родителите си в заведението преди време. А снахата-вуйна Попи успя  да вмъкне хумористично на български сред всеобщата радостна глъчка  '' Кураж момче, ставаме двама...''

След седмица изпратих Александрия и Мицо на аерогарата за Брюксел, пожелах им всичко най-добро, а Мицо

- Петро, всички документи на Поршето са в колата,можеш спокойно да пътуваш до България и из Гърция, не се притеснявай, колата е за това.

              Застягахме се и ние за България. Предложих да пътуваме с Поршето.

- Петро, необходимо ли е някому такава показност, с чужда кола, па макар и Порше. Ние нямаме ли си наши коли, бялата, червената... С чужда кола , ще бъдем ли истински, а Петро.

Прегърнах я нежно.

- Права си любов моя, няма да бъдем истинси, имаме си наши леки коли.

Прибрах Поршето в гаража на кирио Мицо, набрах новия код на вратата, после на пътната врата, въздъхнах свободно и се претърчах към бялата Мазда на чакащата ме Симона.

Обсипах я с целувки, нежно пощипвах по бедрата. Тя се засмя  гальовно.

- Туук, на сред улицата и по сред бял ден...Къде е по-близо, у вас или у нас...милият ми той.

                   Червеното Пежо 407 радостно мъркаше и похапваше километрите към България...

следва...