Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скришом към кирия Дафни седнала на градински фотьоил с модно списание в ръце. Толкова се е унесла в него, че чак леда във фрапето й се разтопил...

Кирия Дафни, хубавица, очи , гърди, като гръцка кокона, бяла, бяла, слънце не видяла. И защото е много заета със себе си има две помошнички. Едната да чисти, пере, глади, другата на повикване за партитата. Всъщност на повикване бях и аз, хем градинар, хем всичко можко, от подредбата на маси и столове за поредното парти, до отварянето на бутилките вино и разнасяне чаши на гостите.

Аз се кефих, понякога имаше леки закачки с госпожите, някои ме ангажираха за тяхните партита, и най-важното срещах различни хора, от артисти до спортисти, от художници до певци и музиканти,...хора с възможности и се забавляваха кой както може, понякога със съпругите си, понякога с млади и красиви момичета, пеперудки за една вечер, чук и чао, и ще ти се обадя някога.

Кирия Дафни беше на върха на щастието си на такива партита. Любезна до неузнаваемост с всички, а след това ми споделяше като махленска клюкарка '' Видя ли го този, пак с друго момиче, а жена му е като цвете, но не била достатъчно интелигентна за такива партита...Тази пък, все се мъкне с различни мъже, то не бяха артисти, разни откачалки, ...видя ли я снощи, едва изтрая няколко часа и дим да ги няма...'' Много ми дремеше кой с коя или с кого ще е, но на мен ми беше весело да наблюдавам, е и в такива моменти лекичко им завиждах де. Разбира се , че имах и награди за себеотдайността, кирия Дафни ми даваше някое евро в повече, намигаше ми свойски и пълнеше найлонови пликчета с останалото от кетъринга

- Вземи Петро, вземи момчето ми, яж на воля, викай и приятелите си, храна е, няма да я хвърляме я.

За алкохола беше по-строга

- Не отваряй изведнъж много бутилки, когато се изпие тогава отвори за да не изветрява, пък и Мицо не е по виното, киселини ли има , какво ли...

Така де, неразечатаното вино търпи до следващото парти, си мислех, ама аз пия от отвореното, няма да го правим на оцет.

           Бях й подхвърлил неколкократно когато е в настроение колко е хубава, че е мечта  жена, мечта... и присвивах очи все едно е в обятията ми.

А тя лаконично.

- Петро, разбирам те, но ти ще можеш ли да ми осигуриш този лукс, момчето ми. Виж кирио Мицо го прави и за това не му изневерявам.

И последва ироничния й смях с пощипване по бузката ми...

             Само си приказвах и фантазирах. Колко е права само, едно подобно парти и ме връща на изходна позиция,...ами за помощничките, за дрехи, парфюми. Стана ми горещо само от тези мисли.

О, има и още, ами пълните мрежи с деликатеси. Тогава великодушно ми дава неразпечатаните опаковки '' Петро, вземи ги , имат  още ден-два  трайност ''. И добре прави, иначе жамбон френски само на картина съм виждал, ами мухлясалото сирене, ами кашкавала, отворили го, но не им харесал, били се подвели по рекламата.

Иначе винаги с мен бе весела, радушна, шеговито настроена.

- Ау, каква риза,... какво ли има под нея. Ауу, какви мускулести ръце имаш, тренираш здраво, нали

Понякога я улавям да поглежда уж скришом между краката ми, завърти по детски главата си, погледне в страни, пак копчето на дънките ми...

          От известно време я виждам малко умълчана, не подема закачки, все една улисана като в съня си , погледне ме вяло, въздъхне тихичко. Не се е оплавала от здравословни проблеми.

- Кирия Дафни, не ми харесвате, какво има, нещо не е наред ли...

- Ех, Петро, Петро - въздъхна тя дълбоко - Ще ме разбееш ли, ела, ела вътре да пием  кафе, че тук и стените имат уши и очи...кирио Мицо си има любовница, да , да Петро, имал и има любовница, много по-млада от мен,... млада и хубава.

И се заплака, артистично премига с навлажнелите си очички.

- Е, нищо де, такава е мъжката природа, да има жени около него, да се величае, че жените го харесват,... ама и той е хубавец, де. Ноо,той обича само теб, нали ми е казвал '' Аз без кирия Дафни , не мога '', послъгах аз, '' Тя е всичко за мен, тя ще ми прости, аз ще й простя .''

Класичаски лъжец съм, дали с каквито се събереш такъв ставаш или много ми дреме.

- Петро, а ти все още харесваш ли ме - тихичко попита тя - Преди казваше, че ме харесваш

- Кирия Дафни винаги съм те харесвал, ти си хубава и привлекателна жена, жена-мечта за всеки мъж

- Наистина ли Петро - изхлипа тя

Пресегна се през масичката и започна да гали ръката ми. Погалих я и аз.

Тя стана, заобиколи масичката и седна в скута ми. Ръцете й ме обгърнаха, положи плахо глава  на рамото ми и замря.

- Желаеш ли ме, момчето ми - попита плахо и се намести по удобно в скута ми - Желаеш ли ме...

Плътната ми целувка беше потвърждение. Зацелувах й гърдите, ръката ми се плъзна между краката й, поразтвориха се, лек стон се изтръгна от нея.

- Петро,... Петро, чакай момчето ми, тук ми е неудобно,...все пак с кирио Мицо,... да идем у вас, нали живееш сам. Мога да остана и до утре, той Мицо нали знаеш, че ще отсъства няколко дни.

Права е, притеснително и за двамата, ами ако кирио Мицо изведнъж се върне и ни завари...

Край с мене,... Край с нея.

- Добра идея, ела с джипа си, аз ще отворя вратата, влизаш в двора и нищо не се вижда. Знаеш номер 12, нали. Ще отворя вратата и ще те чакам.

           Отворих пътната врата и зачаках...

Ох, най-лошото е да чакаш или да те чакат.

Какво стана, тя е размислила, и ще дойде  вчера, ама и аз съм по-доверчив и от дете, приемам обещанието за даденост. Пада ти се. И веднага се съгласи, хайде идвай у нас. Ами ако въпреки желанието ни, кирио Мицо си е дошъл... Късмет, късмет я, оставаше само да ни свари по голи задници и какво щях да правя тогава Дафнито, тя едва ли има къде да отиде. Лелейй, за единия секс ще изгорим, разсъждавах неподвижен близо до широко отворената врата.

Джипа й връхлетя в двора, както по филмите спирачки, тряс, прас, затваряне на пътната врата.

Кирия Дафни сияеща с нова блузка, бял панталон, лек грим и червило.

= Ето ме, ...беше се уплашил, че няма да дойда нали. Обиколих из квартала за заблуда - засмя се звънко тя - Ще ми помогнеш ли за чантата,... някои дрешки, за какво ли ще са ми, и вино,... заслужаваме го.

Нарамих пътната й чанта и торбичката, шишетата весето потракваха вътре.

- Ще пийнем за смелостта ни - рече тя и се прекръсти няколко пъти  - Панагия му...Петро, къде мога да се преоблека, нося си домашна роба, по удобно е.

- Ето тук- посочих неопределено с ръка - Където ти хареса

Гледай как дрехите променят хората, домашната роба те прави обикновен човек, не надута особа в скъпите маркови дрехи,...сега тя е обикновена земна жена, мила и привлекателна.

- Да пийнем за нас безстрашните - засмя се тя, вдигна чашата си -  Наздраве момчето ми,..ще можем ли до дъно

Завъртя се така с празна чаша из стаята сякаш търсеше нещо

- Е,Петро, до къде бяхме стигнали. О да,...ти седеше на дивана, аз в тебе.

             И  ме побутна нежно  към дивана. 

следва....