Ревът на мощния мотор раздираше нощното мълчание на улиците. Огромните улични лампи следяха с безразличие сузукито, което профучаваше със сърдит рев през поредното кръстовище. Никос сякаш се надбягваше с дявола. Сърцето му биеше до побъркване. Ревността го задушаваше с безжалостни пръсти. Караше към малка таверна в Пирея. Бързаше. Устремен. Беше го излъгала. За пореден път. Беше там, в таверната, сама без него. А трябваше да е вкъщи да учи за изпити, поне такава беше версията. Не беше предвидила случайните познати, оказали се на същото място по същото време. Неговата Деспина. Всеки път грешеше и той всеки път и прощаваше. Беше луд по нея. Беше готов в ада да влезе за нея и щеше да излезе от там, толкова силно я желаеше... Сега пореше хладния въздух, сякаш изпразнен от емоции. Чувстваше, че му е безралично какво ще види. Щеше да я убие. Този път със сигурност.
Запознаха се през онзи странен августовски ден, когато небето над Санторини стана лилаво, а морето - бистро до бяло. В далечинат ...