15.11.2022 г., 14:43

Ловецът на женски сърца

1.6K 3 14
4 мин за четене

 

 

Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.   
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разрошени коси, подпухнало лице и зачервени очи.  Но какво от това?  Плячката е завинаги моя. Кой не помни първата си любов?” - подсмихнал се доволно. В кафявите очи му за миг проблеснал безмилостен пламък.

               ---   Да, принцесите са наивни същества, а аз съм млад и неустоим. Най-фаталната комбинация! Лошото е, че ме отегчават. Тръпката ми изчезва като пламък в мъгла. Трудно я намирам, а удоволствието се  губи.
Огледал се  наоколо с любопитство. И ето сега яздел без цел и посока. Конят му щял да го заведе до непревземаем замък и поредната, наивна царска дъщеря. От самата представа го налегнала скука. Наистина се нуждаел от почивка.
Неусетно бил навлязъл в мрачна, обгърната от зловещи сенки гора.

                ---   Май обърках пътя. Едва ли тук живее целомъдрена принцеса. По- скоро е свърталище на демони. – промърморил озадачен ловецът.
Изведнъж вниманието му било привлечено от аромата на прекрасен розов храст. Цветовете били толкова нежни и изящни, че греели с единственият зов: „Откъсни ме.”
                ---  Ще прекърша само една роза. Ще я подаря на следващата красавица, която ми даде сърцето си. Поне ще има мил спомен от мен. – помислил  си доволен  от своята пресметливост.
После протегнал внимателно ръка към храста.

                 ---  Как смееш? Нямаш право да ги докосваш! – чул дразнещо писклив глас.

Пред него изскочила възрастна старица. Дрехите й били вехти и дрипави, а очите й го гледали злобно, без намек за симпатия. От сбръчканото й лице стърчал огромен извит нос с още по-огромна брадавица. Стъписал се ловецът. Никога не бил виждал толкова грозно създание.         
                 ---  Извинете, красавице. Не исках да ви обидя.  – отговорил машинално.
В същия миг осъзнал, че бил изрекъл безочлива лъжа. На вещицата най-малко подхождал комплимента „красавица”.
Разфучала се баба Яга. Не само, че й посягали на цветята, но й се подигравали.

               ---  Коя е красавица? Ти глупак ли си? Не съм сляпа. Аз съм само  чаровна и изискана.
Усетил, че е объркал нещата ловеца замълчал. Трябвало му нов подход. Такова сърце се печелило трудно.

„Вещицата може да е ужасна, но не е изкуфяла. Сигурно притежава други положителни  качества” – предположил младият мъж.  В същият момент почувствал сладка тръпка. Ловът щял да е интересен и вълнуващ.

             ---   Извинете, магьоснице. Не съобразих. От изненада ви засегнах. Не предполагах, че розите са ваши. Как да изкупя вината си?

             --- Никога повече не ми прави глупави комплименти. Това  е достатъчно. – промърморила по-меко вещицата.
Явно чарът му неволно й бил подействал.

               ---  Сигурно си изморен.  Ако желаеш може да бъдеш мой гост.  Отдавна не съм си приказвала с някой. – предложила му тя.
Изненадан от неочаквана покана ловецът веднага се съгласил. Имал възможност да спечели едно недокоснато сърце.

„Ще блести като черен диамант в нощта. Сърце от вещица – най-ценният ми трофей!  Как ще ми завиждат?!– размечтал се той.
Обзет от мисли  дори не забелязал критичният поглед на старицата. А тя не сваляла очи от коланът му.

„Я какъв котарак си хванах! На малка мишка му приличам”. – изкискала се вътрешно баба Яга.
Досетила се за намеренията на своят гост. Решила да го победи в собствената му игра.

Седнали да вечерят. Магьосницата не можела да готви, а и не умеела да посреща гости. Сервирала каквото имала: салата от печени бръмбари с магданоз и пържени червеи в меча мас.

Ловецът едва не избягал от масата отвратен. Решил да не вкусва от деликатесите и си придал измъчен вид:

           ---    Боли ме стомахът. Не се чувствам добре. Извини ме. – прошепнал с жален поглед. Опитвал се да изглежда убедителен.

 Вещицата не се впечатлила особено. Тя  хапвала с апетит и не обичала да дели храната си.
След като приключила с вечерята решила да срази окончателно своят гост. Заговорила направо:

            ----  Можеш да преспиш тук, но утре си тръгвай. Няма да получиш моето сърце. Търси своите млади и глупави принцеси. Прав ти път! – отсякла категорично тя.

Ловецът я загледал шокиран. Всички успешни стратегии, които обмислял се сринали като пясъчни кули. Никога не бил получавал категоричен отказ.

               ----  Мислех, че поне ще пофлиртуваме. Ти ме привличаш. Интелигентна си. –  предпазливо казал  той.
Баба Яга се разсмяла от сърце. В очите й проблеснало презрение.

             ----   Добър опит да ме покориш. Но аз съм различна. Искам да ми дадеш нещо твое и много скъпо. Може би тогава ще се разберем.

             ----   И какво е то? – попитал обнадежден младият мъж.
Бил богат . Притежавал дворци,  злато и диаманти. Едва ли имало нещо, което не би могъл да й купи.

            ----    Дай ми твоето сърце. Не искам нищо друго. – прошепнала лукаво вещицата.
Подскочил стреснат ловецът. Разбрал, че тя иска всичко!

            ----   Никога няма да ти го дам! – изкрещял възмутен.

Вещицата се изправила бавно. Била зловеща. В очите й блестял гняв и желание за мъст. Устните й започнали да шептят проклятие:

Щом принцеса невинна доближиш,
сърцето ти пламък да прониже!
На любовта  да не  устоиш!
В нейният огън да гориш!

Хукнал през глава ловецът от къщата на баба Яга, но думите й го застигнали. Качил се на конят си, препуснал в галоп, но не можел да избяга. Знаел, че ще се влюби, а това било сбъднат ужас.

              ----    Никоя няма да ме притежава! – заклел се в себе си от страх.

И повече нито една принцеса не изгубила сърцето си.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...