Налягахме на надуваемите си дюшеци. Имахме чувството, че уж спим, а сме будни, или обратното, уж сме будни а дремем.Само ''гласът'' невъзмутимо съобщаваше данните си.

Изгряващото слънце ни разбуди окончателно.

Обичайните ежедневни сутришни процедури, проверки, закуска, подреждане на подреденото, мързеливо отягане на палубата за слънчеви бани, после на сянка в апаратната, някаква вечеря.

Радарът изписука, предупреди за кораб.

- Изглежда е ферибот от Ла Валета, наближаваме Малта - заяви тя и не сваляше бинокъла от очите си, обхождайки по навик и хоризонта - Ще имаме три дни да поразгледаме и да си починем.

               Акостирахме на яхтения кей, с документите Джейн се представи в Администрацията и след час-два вече бяхме из уличките с фотоапарат в ръка.

Малта, пиратски остров-крепост в миналото, преплитане на архитектурни стилове от разни епохи и владетели, гъмжащ от туристи и разноезикова реч.

- Охоо, и тук обратно движение на превозните средства - отбелязах иронично

Спогледахме се и избухнахме в смях. Бързо се сляхме с тълпите туристи, и за разлика от другите насочващи се към пристанището, ние избягахме из лабиринта от зеленина, улички и сгради.И бяхме щастливи по своему, наслаждавахме се така да се каже на твърда земя, цветя и архитектура, а Джейн не преставаше да снима .

Трите дни и нощи минаха неусетно бързо.

- Хей Пит, ставай- разбуди ме Джейн - Нали си обещахме рано сутринта да отплаваме за да можем отново три дни да сме на Майорските острови, забрави ли. Няма да те целувам за добро утро, знаеш защо...Хайде обличай се.

И през смях ме защипа за бузите.

Отново команди и отговори при отплаване.

Бялата водна пътека след ''Виктория'' все още се осветяваше от светлините на Ла Валета.

Не след дълго и нощната тъма остана зад нас, а пред нас синьо море и безоблачно небе.

Сменихме флага на Малта с този на Испания.

             Палма де Майорка, раят на богатите безделници,ааа не, ние не сме безделници.

На котва пред яхтеното пристанище бяха доста солидни яхти, на три се развяваха американски флагове, Бил Гейс вероятно, или Мъск,... или незнаен бос.

Джейн се ориентира бързо и акостирахме. Завързах '' Виктория'', спуснах трапа, и...

- Мила госпожице - театрално се поклоних и подадох ръка- Заповядайте в Палма де Майорка

- О, любезни господине - приклекна театрално  и тя, подавайки ръка - За мен ще бъде чест

да Ви придружавам из познатите ми места.

Ах, къде са Холивудските кинаджии да ни заснемат, макар че се заливахме от смях от приумиците си и бяхме облечени като всички туристи в това горещо време.

Къде ли не ходихме през тези дни, от плажовете до среднощните дискотеки, от шумните фолклорни концерти на открито до усамотяване в луксозни барчета. Навсякъде цветя , зеленина и усмихнати безгрижни хора.

            И отново сутришната програма по отплаването. Кратки заповеди, кратки отговори. Прибиране на кранците и поставянето им далеч от отворите за изтичане на вода.

Закуска с топло кафе и смехории как са минали дните и нощите ни на сушата..

- Пит, можем да акостираме на остров Ибиса за ден-два или да се обадя на Хуанита в Аликанте, тъкмо ще се видим и да дозаредим от там гориво и вода. Използвам твоята стратегия, в Испания е по-евтино отколкото в Гибралтар.

Кимнах с глава, все пак яхтата е нейна, тя е капитана, има приятелка там, евтино гориво,...е, достатъчни доводи за да се съглася.

Размениха веднага съобщения. Иззвъня и мобилния. Вероятно бе Хуанита защото Джейн радостно се разскача с мобилен до ухото.

Разговаряха на испански, Джейн с жестове обясняваше нещо, после поклащаше глава, гледаше анемометъра за скоростта на вятъра. Разбирах само '' ОК'', което споменаваше понякога.

Изглежда приключиха разговора, но Джейн не сваляше мобилния от ухото си.

- Пит, тя с яхтата, мъжа си и две семейства пасажери пътува за Ибиса, ще се видим там, така се радвам. Който акостира по-рано ще изчака другия. Добре се движим засега.

             Еех, малки островчета , а какъв живот кипи. Отново архитектурно причудливи хотели и фасади на къщи, много зеленина, и безброй яхти, яхтички и лодки забелязах при навлизане в пристанището. След това спуснах кранците по бордовете и кила..

Акостирахме и преоблякани зачакахме в близкото заведение на кея обаждане от Хуанита.

И то не закъсня. Катамаран навлизаше в пристанището

- Те са - извика радостно Джейн и размаха ръце

Последва такова бързо говорене на испански по мобилния, все едно коментатор предава корида на живо или футболен мач на Барселона.

Надянах хвърленото фрахтово въже и след секунда женско тяло в неопренов костюм пъргаво се прехвърли на кея, затича се към Джейн, прегърнаха се, подскачаха в някакъв навярно ритуален танц и замряха щастливи от срещата си. Надянах на кнехта и другото въже..

Джейн ме представи. Последва силно дружелюбно ръкостискане. Хуанита ме гледаше изпитателно с черните си очи, поклати одобритвлно глава, сякаш казваше  отличен избор си направила.

Последва представяне и с другите пасажери.

- А това е Карло, моят мъж и пръв помощник в семейната ни фирма.

Тръгнахме всички  към резервирания от тях хотел-ресторант, водени от семействата пасажери, после ние с Карло, отзад Джейн и Хуанита хванати под ръка, весели и шумни.

- Джейн беше ми споменала, че имате яхт клуб - започнах несигурно

- Да, осъществихме една наша мечта. Като ученици и после студенти в Университета в Аликанте се състезавахме във ветроходни регати, вече бяха разрешени смесените екипажи и се състезавахме на една лодка, даже бяхме в проекто Олимпийският отбор, но подценихме тази възможност заради участие в друго международно състезание и не успяхме и в двете начинания. Търсихме спонсори, но никой не залагаше на неизвестни състезатели. Не се отказвахме от състезанията, макар и с невзрачна екипировка. Волята ни надделя и започнахме да печелим гонки, състезания. Спонсори вече ни търсеха, добихме популярност. И тогава решихме да се оженим и докато все още сме известни да открием яхт-училище. Така и направихме. Имахме семейна ремонтна работилница за лодки, преустроихме я в яхтена, купихме на старо ветроходи, после моторни, и така започнахме.

Родителите на Хуанита й подариха семейната яхта и отначало беше самотна мореплавателка, пътувала е до Малта, остров Сардиния, до Мароканското крайбрежие. А с Джейн се запознават в Гибралтар, когато Хуанита се е готвила да премине през провлака на път за Билбао, и поддържат връзка, макар и дистанционно.После се народиха момчетата и вместо самотен мореплавател, Хуанита вече имаше екипаж. Често четиримата излизаме в открито море, да свикват, да се каляват.

Катамаранът е френско производство, четиригодишен, с него вършим круизи до Ибиса, до Палма или френското крайбрежие. Миналата година бяхме  с пасажери  в Кан на кинофестивала. Ако трябва да бъда честен, за себе си съм доволен от постигнатото - говореше той с нескрита гордост

Помълча малко и продължи.

- Често, псевдо приятели ме питат, как може ти си изпълнителя на всичко, а жена ти да е лицето, президента на яхтения ви бизнес и да го ръководи. Има ли значение, кой какъв е, а. За мен няма, нали семейството е за това, заедно да вървят напред, заедно да преодоляват трудности и да се вслушват един в друг, тогава има просперитет.

Две незабравими вечери бяхме заедно, пасажерите изпълняваха тяхната си програма за почивка, а ние не спирахме да бъбрим опиянени от хубавото испански вино и приятна компания.

На сутринта ''Виктория'' пое към Аликанте, а катамаранът към Палма де Майорка.

В Аликанте дозаредихме с гориво и питейна вода, и продължихме под испански флаг.

Джейн, като че ли с носталгия разгръщаше назад страници от яхтения дневник, после и ''халваджийския тефтер'', добре, че не можеше да чете мислите ми, иначе ще ме свали в морето да чакам на автостоп. А тя се заслушваше в 'гласа'', поглеждаше уредите.

- Пит, предлагам да акостираме е Алмерия, ще накупим някои по-евтини цитруси, или други продукти, ще преспим на яхтата и рано сутринта продължаваме, съгласен, нали

Ето виждаш ли, говорех си сам, богатият е богат, защото си прави сметката.

Пазарът, все едно си на арабски сук, глъчка, викове на продавачи, жестокулиране на купувачи, отново пъстра смесица на езици, дрехи и миризми, и всичко това в уличките около пристанището.

Разпределихме продуктите по шкафовете, хладилника.На кърмата стана куп от хартии, кашони, найлонови торбички. И черните торби с отпадъци от яхтата бяха в очакване. Джейн беше забранила да се изхвърлят в морето и строго наблюдаваше дали се спазва и това правило.

- Дарлинг, да изхвърля тези отпадъци в контейнерите, видях че има в началото на пазара, а също и черните чували от яхтата.

До конец остана да добавя, или ще ги носиш армаган в Гибралтар.

- Прекрасна идея, мислех да ти кажа за тях - с въздишка изрече тя - Но ме достраша да не се разсърдиш. Да Пит, подходящо е, тук има контейнери и след пазара ще има и доста отпадъци. Ще се справиш ли сам.

На два -три курса до контейнерите всичко бе почистено, даже с влажна палка минах салона и кухнята, какво пък нали няма да делим работата на мъжка и женска.

Джейн после подреди масата вероятно за нещо като импровизирана прощална вечеря на бяла покривка и без самотен цигулар.

Енократните пластмасови чинии и прибори бяха заменени с алпака, от свещниците блещукаше загадъчна светлинка, бутилка испанско вино и две стъклени чаши, питки хляб в голяма чиния, нарязани домати и краставици. От камбуза, кухнята, се носеше приятния мирис на печено месо .

Мда, подходящо за един приятен завършък на лятно приключение, липсваха само ваза и цветя.

От някъде долиташе почукване на кастанети, китарен звън и приглушено пеене.

- Да пием за наше здраве, Пит - вдигна тя тост

- Наздраве , Джейн.

Вечерята  сякаш мина доста безинтересно.

Изчерпахме репертоара си от приказки ли, и вече нямаше какво да си кажем.

Помогнах да отсервираме, прибърсвах подадените ми измити съдове и прибори, подреждах ги машинално по местата им.

Духнах двете догарящи свещи.

следва...