Лудетината 16

                         А Уйлям младши растеше под грижите на всички.

- Пит, не се ли затъжи за ''Виктория ''. Хайде пак да идем, и на Уйлям ще му е интересно, ти ще го сложиш в раничката отпред да шляпа с ръчички по румпелите, може да стане мореплавател - смееше се Джеин - Отиваме нали, ще се обадя на Мария, че ще й гостуваме.

Джейн обичаше да шофира, и този път бях на задната седалка, Уйлям седнал и завързан в детското столче , кокореше очички, плескаше за нещо което му се е сторило интересно.

Пристигнахме. Топло и уютно в къщата ни в Брайтън. Не забравихме и Мария, винаги й носехме някакъв подарък, бутилка уиски, СД с музика или някоя нашумяла лнига..

И този път бебе-носач в яхтата беше Джейн. А малкият седеше в раничката- столче пред гърдите на Джейн, ръкомахаше весело с ръчички или пърхаше с крачета.

А аз изпълнявах командите по прибиране на стълбата, въжетата, въжените топки.. Яхтата напускаше пристанището.

- Пит, имам чувството, че Уйлям направи акото, нацапахме гащите. Ще го,...или дръж руля, аз ще го оправя и нахраня - смееше се тя.

- Госпожо  Капитан, доверете ми се и аз мога да сменям памперси - пошегувах се

По всички правила смених ''одеждите '' му, подпрях го на диванчето, наливам млаяко в мерилното шише.

Уйлям се прекатури по корем, заднешком слезе от диванчето. Крачетата му опряха в пода, размърда ги несигурно. Пусна ръчички от дивана и направи 3-4 залитащи крачки и тупна по задник. Щях да извикам от кеф. Той проходи.

Повдигнах го на крачета, приклекнах пред него с шишенцето мляко като примамка.

- Хайде отново ,миличко,... имам мляко, виж

Уйлям се огледа за помощ, разпери ръчички за равновесие и направи нови 3-4 крачки и тупна по задник.. По-лесно е да пълзим и пълзешком дойде до  шишенцето.

-  Пиит, справяш ли се - прозвуча в ухото ми - Искаш ли помощ

- Джейн, храним се в момента, всичко е наред скъпа. Идваме след малко.

Прегърнах го и нагоре по стълбата в командната.. Огледах набързо за плавателни съдове около яхтата ни.

- Уйлям, я да покажем на мама Джейн какво направихме

- Пит, отново ли - смееше се тя - Нали го преоблече

- Гледай, гледай,... хайде, хайде миличко...

Уйлям се поколеба за миг, разпери ръчички и тръгна към  приклекналата Джейн. Направи пет  несигурни крачки, олюля се и седна на дупето си. Сякаш се зачуди да  продължи с пълзене ли или да опита да върви. Повдигна дупето, телцето, ръчичките, огледа се и вече  по-сигурно запристъпя към  разстворените мамини ръце. Джейн го обсипа с целувки, очите й се насълзиха от умиление.

След 10-15 минути вече всички знаеха за радостното събитие, даже и в Нешанъл Джиографик.

                 По- късно, може би на годинка и нещо, тримата по вода с '' Виктория'' се спуснахме и върнахме от Гибралтар, за ужас на  родителите ни и наша гордост. Особенно Джейн беше щастлива с това ни приключение. Свърза се с диетоложка и после съвместно издадоха книга, нещо като  детски рецептурник в екстремни условия.

На едно съботно събиране Бети ми довери.

- Пит, какво ще кажеш за проекта на Джейн, не е налудничев, нали

Дали съм я погледнал любопитно не знам

- Каква съм, тя ми се довери, а аз не издържах, попитах те - взе да завоалира нещата

- Брат'чед  Бети, знам че работи над нещо

, но не е споменавала конкретно за дати, маршрут, подготовка - опитах се да я успокоя - Ще я попитаме щом дойде

Бентлито й  избръмча, продължителен клаксон извести, че е пристигнала. Уйлям и децата улисани в играта си въобще не  обърнаха внимание на връхлятялата в хола Джейн.

- Дарлинг, ще ни разкриеш ли над какво работиш толкова - подхванах я още преди да се настани на дивана - Нова статия ли или нещо друго, в недоумение сме и тримата.

Тя наведе срамежливо ли, виновно ли глава.

- Мили мои,искам  всички жени да направим дамски екипаж и да отплуваме до Канарските острови и обратно. Не съм съобщила официално идеята си, проучвам кога ще е най-безопасно според времето и нагласата на всички.. Все пак юли-август е най-благоприятно, ще се съберем всички в къщата в Гибралтар, продукти и необходимото ще купим от Испания, екипировката от тук,... а децата ще поверим на бащите  и дядовците..

                Идеята й бе приета с ентусиазъм. Ние бяхме 15 дни преди другите в Гибралтар, Джейн с папките сновеше из разни Администрации, а аз се заех  с техническата част, преглед на уреди, газови бутилки, двигател и каюти. Издебнах когато малкия спи, почистих оръжията, патрони, заредих с гориво и питейна вода, дозаредих аптечката-майка, подредих шишенца, бинтове, марли,памук, блистери с медикаменти от първа необходимост. Заредени хладилници с храна, безалкохолни напитки и по  няколко бутилки тосканско вино и уиски за кураж..

                Вечерта преди отпътуване мина доста тържествено, с пожелания и наздравици.

следва....