А Уйлям младши растеше под грижите на всички.
- Пит, не се ли затъжи за ''Виктория ''. Хайде пак да идем, и на Уйлям ще му е интересно, ти ще го сложиш в раничката отпред да шляпа с ръчички по румпелите, може да стане мореплавател - смееше се Джеин - Отиваме нали, ще се обадя на Мария, че ще й гостуваме.
Джейн обичаше да шофира, и този път бях на задната седалка, Уйлям седнал и завързан в детското столче , кокореше очички, плескаше за нещо което му се е сторило интересно.
Пристигнахме. Топло и уютно в къщата ни в Брайтън. Не забравихме и Мария, винаги й носехме някакъв подарък, бутилка уиски, СД с музика или някоя нашумяла лнига..
И този път бебе-носач в яхтата беше Джейн. А малкият седеше в раничката- столче пред гърдите на Джейн, ръкомахаше весело с ръчички или пърхаше с крачета.
А аз изпълнявах командите по прибиране на стълбата, въжетата, въжените топки.. Яхтата напускаше пристанището.
- Пит, имам чувството, че Уйлям направи акото, нацапахме гащите. Ще го,...или дръж руля, аз ще го ...