Лудетината...3

                 И двамата бяхме като зашеметени от неочакваното.

- Ами да продължим към кея за яхти в Глифада, нали имаме място там - смутено предложих

Акостирахме на кея, Джейн се засуети из яхтата.

- Знаеш ли , имам една черна торба с отпадъци за контейнера и доста неща за пране, може ли да...

- Сега не, утре ще дойдем с колата и каквото има за пране, ремонтиране, вземаме го и готово, сега само ще изхвърля отпадъците в контейнера, даже оставям и червената си блуза тук, хайде и

 шапката ,няма да се затрият - засмях се - Ще се приберем с общественния транспорт.

                В къщи обичайните наздравици, пожелания  и,...'' Лека и спокойна нощ и приятни сънища ''.

Как може да е спокойна ноща, като знаеш, че зад стената е млада , енергична жена в силата на любовта си. Въртях се из леглото във всички посоки на компаса. Джентълмен ли съм, или се опитвам да потуша чувствата си, този път не само еротични, а чувство на преклонение, на уважение пред една силна млада госпожица.Но насъбраните емоции през деня надделяха и съм заспал.

Тихото утро и свежият въздух ме разбудиха. Наистина ли Одисей не се е поддал на съблазните на пазителките на провлака, ами къде е скитал толкова време, открил ли е любовта при женското племе или е останал верен на съпругата си.

Дръжката на бравата на вратата леко се наведе, през процепа на полуотворената врата се показа  чорлавата къса коса на Джейн.

- Питър,...Питър, искам да, може ли да...- запелтечи тя

И без да дочака отговор се затича към леглото и стовари върху ми.

- Както искаш го изтълкувай. Искам те, желая те - говореше тя и ме целуваше

Като неопитни  танцьори се заопипвахме, притискахме нежно голите си тела, обсипвахме ги с пламенни целувки.

И  скоро младите ни жизнени тела се гърчеха едно в друго, нежни стонове изпълваха тишината.

Любехме се без скрити помисли за евентуални облаги от това, а просто любов заради самата любов. Отпускахме се уморени за кратко време и отново се хвърляхме в любовния огън.

Бяхме като пощурели. Заспали сме уморени от любов.

Сънувал съм вероятно, мястото да мен студено, халюцинирам навярно за хубава , любяща жена.

Нее, нее, тука е някъде лудетината, но къде е.

Появи се в рамката на прозореца, гледащ към овошната градина, така я бях нарекал, дърветата  с лимони, портокали, мандарини. С бяла къса нощничка, повдигаше се на пръсти, погали някой плод,

придърпа разцъфнало клонче и го помирише. Кой ти гледа плода или цветчето, при всяко повдигане на пръсти, нощничката й се повдига и оголва прекрасните й бедра. Подарявам ти всичките цитрусови дървета, бих извикал, но ела отново тук на топличко.

Изкашлях се авторитетно.

- Джейн, твои са, яж колкото искаш...

- Знаеш ли Питър, на яхтата , морето, може да се каже има всичко, освен такива натурални витамини, но взимам добавки и витамини в блистери.

- Тук всичко е естествено, само вода и слънце, и разсте на воля

- Да, убедих се в това - засмя се тя - Остава сега да наддам и килограми

- Искам да те попитам нещо - смотулевих отново - Женската  мода е косите да са дълги, загадъчно падащи по раменете, а ти си подстригана като момче.

- Така ли, не знаех за тази мода - смееше се доволно тя - Я си представи за миг как ще се ветрее на вятъра, само ще ми пречи нали, а как се поддържа дълга коса когато имаш ограничено количество сладка вода на борда, да изкъпеш тялото си или измиеш косата, кое би предпочел.

И  в Академията бях с къса коса, по-удобно е и една грижа по-малко. Всички момичета там бяхме късо подстригани, а първите две години без коса, с гола глава, почти не се различавахме от момчетата, всички облякани в панталони , ризи и якета.

            Дните минаваха един след друг. Никой не гледаше календара, кой ден е днес, коя дата.

Тънехме в любовен захлас. Оставях Джейн  да работи над писанията си, когато тръгвах за работата си, така и я заварвах като се върна.Понякога вечерно време прозвъни скайп или Емайл, тя затраква по клавиатурата, изпраща снимки или текст, а после се сгушва на топличко в обятията ми.

Тънехме в забрава за времето. Дали вече се усещахме, че не можем един без друг, че се допълваме във всичко.

Съботното слънце  срамежливо надничаше през прозореца, гледаше ни притиснати един в друг.

- Знаеш ли Пит - шепнейки започна тя - С  Бети израстнахме заедно, къщите ни бяха почти съседски. Още от деца вместо да се шляем по балетни и музикални школи, тренирахме плуване и скокове във вода от еднометров и триметров трамплин. Имахме и успехи, печелихме медали в щафетното плуване свободен стил с още две момичета, и от синхронните скокове във вода. Защо избрахме шафета и синхронното , и двете може да се каже  бяхме добри състезателки, и колкото и да се стартаеха да ни направят съпернички в състезанията не успяваха. Детинското ни приятелство надделя. Но изведнъж ръстово пораснахме и беше трудно със синхронното, скачахме само за наше удоволствие и остана само плуването.

Знаеш ли Пит, понякога чувствам вина към мис Коолен, треньорката ни по плуване щафета свободен стил. Побеждавахме, тя се хвърляше с радост към нас четерите момичета, прегръщаше ни, целуваше ни, потупваше по задниците. Обвиниха я, че е педофил, с обратни наклонности, харесвала момичетата. Уволниха я, тогава не я защитихме, а татко можеше да я върне на работа. Но кой ли се е интересувал тогава от нашето мнение. Веднъж я бях  срещнала, погали лицето ми , потупа по раменете '' Шампионке, моя шампионке, завистта е безкрайна момичето ми. Пази се от нея най-много...'', и разплакана си тръгна.

Завършихме училище. Бети продължи в Оксфордския университет, а аз в Кралската военно морска академия, вуйчо беше висш морски офицер, а аз му бях любимка. Тогава имаше по-малка яхта, 11 метрова ''Откривател'', и като дете всяка свободна събота и неделя бяхме на нея. Даже и Бети е идвала няколко пъти, но й се стори страшничко и неуютно в къщата ни в Брайтън. Ами типично английска едноетажна къща, пред нея малка градинка до улицата, а зад къщата е дворът с бесетка, барбекю, декоративни храсти и трева, но поне беше изрядно чиста къща, имаше жена която я почистваше редовно. Съседската къща е долепена до нея и така са една до друга пет къщи в редица, е разбира се , че в Брайтън  е по-ветровито.

Ла Манш е с доста натоварен трафик, военни, търговски кораби, фериботи или всякакъв сорт яхти, но бързо свикнах с управлението и боравенето с платната, чаках с нетърпение свободни дни или ваканции. Веднъж избягах от къщи още в петък, била съм на 14-15 години, имах ключове за къщата, за яхтата. Никой по яхтените кейове в Брайтън не ми обръщаше внимание, бяха свикнали с присъствието ми. Качих се на яхтата, знаех че върша нередни неща, но надделя любопитството и преудолях страха си. Освободих яхтата от въжетата и плавно напуснах пристанището, това съм го правила стотици пъти, излязох в открити води, вдигнах платната.

Вероятно въодушевлението ми е било голямо, че не обърнах внимание на внезапно появилия се силен вятър, без малко да се паникьосам. Сирената на огромен товарен кораб ме отрезви.

Мобилизирах се и успях да се справя, акостирах в  Уърдинг, обадих се на вуйчо какво съм направила и къде съм. Той само каза '' Стой там и не прави нищо, идвам ''. И дойде, и вместо да ми се скара, само ме потупа по рамото с думите '' Неразумно си постъпила, а сега прибери яхтата обратно в Брайтън, а аз само ще те наблюдавам ''.

Вечерта бях порицана от мама и татко за това си деяние.

А мама през сълзи '' Приличаш на баба си, в жилите ти кипи и бурна испанска кръв, непокорна си като  нея.''. Дядо е бил заместник Губернатор на Гибралтар, там се е родил вуйчо, но няколко дни след раждането истинската му майка починала. Грижите за него поела баба ми, която била испанка и лекар в болницата. По-късно дядо се оженил за нея. И родителите на баба били състоятелни хора, имали лозя, фабрика за вино в Андалусия, а баба вместо да продължи като сестра си семейния бизнес, завършила медицина и работила в Гибралтар. Искали да я склонят да не се женят с дядо, защото имал дете, а тя им заявила '' Това дете е и мое, аз съм го отгледала ''.

После се родила мама и за това все казва '' Имаш буйна и непокорна испанска кръв ''.

Знаеш ли, като малка получих подарък книгата на Тур Хеердалд '' Пътешествие на Кон Тики '', а после и за лодките '' Ра ''. Прочетох ги няколко пъти. ''Ра 1 '' и '' Ра 2 '' са пуснати на вода в Сафи, Мароко. С ''Ра 2 '' пътува от Сафи до Барбадос, прекосява Атлантика за 57 дни.

А за Жак Ив Кусто, знаеш ли, той е бил френски морски офицер, изобретател на акваланга, преустройва военен кораб в изследователския '' Калипсо ''. Замечтано четях книгата му '' Светът на мълчанието '', а по-късно гледах ТВ сериалът му '' Поводният свят на Жак Кусто ''.

У мен се породи  желанието за пътешествия, за изследователска  дейност. Родителите ми са много богати, но малко консервативни хора и гледаха с насмешка на детските ми мечти. Единствен вуйчо споделяше мечтите ми, но казваше, че за да ги осъществя, трябва много да уча, да спортувам и да бъда смела. А той е бил участник във войната за Фолклендските- Малвински острови.

По-късно той продаде малката яхта, защото ''Виктория'' бе на вода и е регистрирана в Гибралтар, вероятно за по-ниски данъци. '' Виктория'' е почти по негов проект с всички съвременни навигационни системи, сателит, компютърно утравление, платната са с хидравлика, със 110 квадратни метра ветрова площ, дълга е 18 метра, гориво 1300 литра и 560 литра питейна вода, удобства за осем пътника. Има надуваема лодка с извънбордов двигател. Яхта хибрид, яхта мечта, както се казва...

Яхта мечта, както замечтано и тихичко шепнеше Джейн, особенно капитана й. Тя се намести по-удобно в обятията ми, пое дълбоко въздух и все така тихичко продължи.

- И един хубав, слънчев и безветрен ден, вуйчо ми подари '' Виктория'', кейовото място и къщата където се е родил в Гибралтар, остави ми в наследство и къщата и кея я Брайтън. Той замина за Фолкленските острови като командващ по разминирването на островите. Не съм го виждала много години на живо. Остана ми спомена за него и вдъхновението от Тур Хеердалд и Жак Ив Кусто.

следва...