Луди,дърти лелки или на баба ти Дафа, фустаните!
- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и парите на свекървата ще даваш и ще мълчиш, та и последна, каквото остане това ще ядеш. А днес?! То и аз съм от „женското адмиралтейство”, ама съм бетер капитан! Ма моите дваминцата, дето ми са синове, да се чуди човек – хич не изпълняват като им казвам капитански заръки! Ей ги де, минаха 40 и 42 пък не им трябват булки! Абе, то всъщност, малкият Грозданчо, де, довляка една , ма да се чудиш - не ще да работи и да дава парите, а иска на терсене* - само на нея да се дават. Пие, пуши, пък и млати* мезе като че цял живот са и връзвали гърлото, като през сламка да кльопа. Ма и то, и моето цока*, ма поне не яде! Скромно го кара – два- три „ботуша” бирчок и после на бардучето, колкото му стигнат силиците. Пък тази, като я довляка и бардучета, и ботуши, че и роклите, дето и купих от Димитровградската чершия и тях оповръща от прекалено старание „зян да не стане”. Да вземат да ми изцокат и скоросмъртницата,където бях накиснала, някой и друг жълъд за ногите да мажа.Болят ме бе! И на докторката казах, и хапове изписа, но по убаво от ляковете, да знаете от мен, че няма. То и тези хапове – луди пари да прахосваш! Ама се замаих, та…какви Ви ги разправях, а да… Ходих при махленките, че да продумаме и понаместим някой и друг сцентонарии*, кой кога минал и кой кого хванал, пък то, връщам се и хълцикът ми насреща, а моето чудо ми вика:
- Майче, ма, я изрови още някое шише от запасите ти със "Сливенско пиво"!
- Какво пиво, какво чудо? Само жунките сте остайли, бре! – като им се разлютих.Ама това си е, тези днешните женски пет пари не правят и все по сукаци ходят. Ам,че добре, че се откади* тая, че тримца щяха да ми са много.Моята пенсийка едва я скътавам, че някоя и друга зимнина да сторя, пък и още едно гърло – трудна работа. Тръгна си бре, отиде си! Ко ми се пулите, като че ли не сте чували как си тръгва човек. Не гледате ли сериалките – любят се, разлюбват се, мундарстват, и айде, одят си или си се менкат*. Така ми вика, онзи ден внучката на кака Стринка от другата улица.
- Менкат* се вика, бабета! Какво сте се запулили, че едната героиня литнала, та се лайкнала* с другият главен! Ама сте, луди дърти лелки!
Та, лоши женски, брех! На къде е тръгнал този народ,като и женските тръгнаха по сукаци, кой ще им гледа къщната работа!? А, преди има- няма половин година, комшиите, дето сме на един синор и те се сдобиха със снахичка. Ма, това – а- а…огън бе! Ни се води – ни се дърпа! То тяхното момче и то кротушко, ма я довляка от някъде и като се занагизди с едни ми ти изрязани потници, като долни комбинезони. Гледам я – влиза – излиза. От сто метра вони, та се къса, а ний сме се наредили под сянката, подреденко, като на рафтчета. Комшийката де, младата свекърва и тя. Абе кротка е жената – ма по-болест рано се наложи да се пенсионира. Едва крета и по тридесет хапове пие за пет болести. Все и викам:
- А,бре Кино, що не вземеш народни лекове ми толкоз пари на вятъра?
- Ох, како Дафинке, то не е за приказка! – ми отвръща тя. Абе кротка жена, ама това, що им се падна, като хала бре – и мъже и жени – всичко под едно.Викам му:
- Бре, булче немой оди така разголено, като по долни дрехи, свекър имаш, а и комшии? – пък то смее се и на терсене*:
- Ееее, че комшиите нямат ли си кой да гледат, че мен ще скиват* бабо Дафинке! И как да ходя,като термометъра удари 40 градуса на сянка? Да взема, ако искаш, халаджа да си сложа, като твоите фустани!
Пусто да остане,бре и устато, и проклето,пък и по чужди не се крий да оди.
Има – няма една неделя да е минало, та ходих до общината. Социални малко ми дават, че ги сбирам за дървата. То, от толкоз бирени ботуши, тез моите хубавци – синовете, де- и с трън да им съдереш гащите, нито лев ,няма да намериш. Та всичко на моята гърбинка чака!
Чакай ся, че пак се отнесох, пък аз за снахата на Кина Ви разказвах. Та, гледам, онази пак ми ти с голи ръце и види се почти пазвата. Закършила се и се прегръща и бацка* с едно ми ти чуждо момче. Ама и не се крий, бе! Хили ми се насреща, чак ми маха и ме поздрави, от срам, щях да си изпусна бастуна. Ала докато кретах към махалата си казах: „Ще да обадя аз на Кина, да я видим тая работа!”
И седнали сме отвън, дебим* и чакаме кой с кого и как ще мине. Иде си нашата – закършила снага, като напета мома. Отдалече се ухилила, като че ли сме и вчепкали вълната и още не приближила подхваща:
- Еее, как е? Сериалките минаха ли?
- Свърши ли си работата? – пита я кротко Кина.
- Свърших. – отвръща и снахата. Ама аз вече съм готова да я подхващам, че да ми даде отчет тя, къде ходи така без мъжа си , пък и чужди ще прегръща и бацка.
- Слушай, ма! – веднага се изпъвам като струна на стола и се навеждам към нея, че да имам авторитет. – Ти къде ходиш, та вкъщи работа не подхващаш?
Онази ми ти, че като се обърна към мен и аха-аха…ма се хили бре! Пусто женско! Смее се и като подхвана:
- Ех, бабо Дафинке, ми че ти, когато спеше аз си я свърших работата! И мъжа събудих с целувка, че да го пратя майка му, да му сложи да закуси и да му дава начална скорост за работа, че пари ми трябват за центъра. А, пък после съм измела, свекито*, стори манджата и на мен ми доскуча, та се наконтих и беж да ме няма. Ти нали ме видя?
- Видях те мари мундарке! – като скочих срещу нея. – Чужди мъже ще ми бацкаш по центъра! Гиди мръсницата ти, недна!
Онази ме гледа, гледа, ама ще ме изпие с тези опулени сини очи, ма като се разсмя... Да му се чудиш, да не би нещо и в главата да не е вред, освен че е тръгнало по сукаците.
- На баба ти Дафа, фустаните! – смее се и говори, превива се чак. – Еми, ти бабо Дафинке нищо не знаеш! То в днешно време сме така!
Гледам го, изправило се това ми ти женско и се хили, ма ще му се разчекне устата. Яд ме хваща, а Кина до мене мълчи, ма като я гледам и тя едва сдържа да не се разсмее. А, онази продължава:
- Ние с моят мъж бабо Дафинке от вкъщи заедно тръгваме с колата.Ама не сме заедно, да знаеш, че да не се пулиш другият път, да не вземе да те заболи и вратът, освен краката!
- Мари как не сте заедно ма? –опулвам очи срещу и.
- Ми така! Като се скрие колата зад ъгъла, съпругът ме оставя да ме вземе другият, пък той си отива да си забере другата! Нали знаеш, като по сериалите – менкаме се! – и ми приказва, и ми се смее тази, да се чуди човек сега –ядосва ли се въобще. Ама аз назад не оставам:
- Ам, че този, който го бацкаше одеве?
- А-а-а, този е друг – съученик от едно време! Ама как да откажеш да те целува хубав и чужд мъж, а! Ти не искаш ли някой по-млад дядо да те бацка по бузките? – маха с ръка това чудо, дето вече не знам снаха ли е, женоря ли е, или е друг вид животно, още не описано в книгите.
Без да ми се пулите насреща! Казах Ви, дърто съм, ма такъв резил не бяха гледали очите ми и слушали ушите ми! Аз малко недочувам и трудно вдявам иглата, ама това го и чух, и го видях. Изпускам ли ти! Само не и се сетих на тази, какви са тези думи бре :" На баба ти Дафа, фустаните!"
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
🙂 И тук се върнах с удоволствие.
-
Благодаря ти, скъпа Иржи! Диалектите за мен са коренът на един книжовен език и ключът за неговото развитие. Това, обаче не означава,че трябва да се избягва правилността на говора и правописа.
А жаргона, ех и той е "дете" на езика. Благодаря ти, мила,че ме навестяваш и четеш! Поздрави! -
Ти направо си за диплома с този "чужд"език,Лиа!И не е въпрос да знаеш думите,а умело да ги сложиш в употреба!!Голямо богатство са диалектите и,който ги може,да не ги забравя,че ако не се употребяват ежедневно...Виж,жаргона аз не го обичам особено.А съдържанието!То винаги напомня и за нещо мое...
-
Благодаря ти, че прочете, charo( Шо Цветанофф)!
-
😀Едно към едно с мойта комшийка на село! Развесели ме и ме върна в младежките ми години! Благодаря!
-
Благодаря ти, мила! Май, ти дължа...по скромни редове
да не ти " отива зян" кафето. Ще черпим едно, някой ден, като го пием едно до друго. -
Отиде ми кафето в " кривото гърло",от смях!
-
Благодаря ти,Плевелче! Винаги съм готова да даря частици от живота си, за да развеселя хората, които знаят да ценят малките неща. ❤️☀️❤️
-
Веселба е с такива баби, ухили ме. Благодаря за дозата хумор, Лия! ❤
-
Благодаря ти, Георги! Винаги се отзоваваш! Люси, добре си ми дошла отново!
-
😁
-
Идеи мои няма. Те идват нейде отгоре - някой май ги измита от там и попадат тук в главите. Както ние изхвърляме ненужното в кошчетата...
Те ти пак идея... -
Благодаря ти, Мариана! Да, бабите са опасни все не виждат и не чуват, пък нищо не изпускат!
-
Благодаря ти, Безжичен! Удоволствие е,че ме "похвали". Опитвам се и аз от време на време да поразсея хората с малко доза хумор. Дано наистина да съм успяла! Усмихнат ден ти желая!
-
Браво! Винаги е хубаво да прочетеш нещо весело, хумористично... Много добър хумор.
-
Добро утро, Георги! Благодаря!Задължително и за дядото, тогава ще има...Нещо против, като го напиша,да пиша,че е съавторство с теб! Все пак идеята е и твоя ... Каквото излезе де!
-
Бабите, бабите... Сетете се за дядо Щукар...
Хубаво! -
Благодаря Светулче! Намекнах аз и за "старият и за новият морал", но и за това как тесногръдието на нечии възприятия и светоглед може да накърни живота на другите. Пък и по-добре човек първо да си гледа себе си, а чак после да дебне, какво правят другите, ако му остане време де. А за Чудомировите празници - едва ли съм толкова добра! Поздрави!
-
Много забавно, ама покрай смеха колко тъжни истини за новия морал зачекна. Стягай се за Чудомировите празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
